Българката, европейката и демографското самоубийство на нацията

Автор: Диана Славчева

Един милион пък са гражданите на страната с турско самосъзнание, като повече от половината от тях населяват ползващите се с полуавтономен статут Разград и Кърджали...  Из потъналите в бурени и тръни опустели села от време на време се мярка по някоя тумба номадстващо ромско племе, подготвящо се за поредното мародерско нападение над оцелелите градове. Затова и придвижването по междуградските пътища се осъществява само с военизирани конвои. Цяло преживяване в стил риалитито „Сървайвър“ е да се стигне жив до строго охраняваните лагери в курортите Банско, Пампорово и по морето.  И ако някой смелчага вземе, че надигне глас срещу тунеядстващите мургави катунари, срещу него тутакси се възправя като боримечка Българският Хелзински комитет и размахва заплашително дебелия си като тояга пръст, давайки ясно да се разбере, че    безкомпромисно ще пресича всякакви опити за „етническа дискриминация“. И тъй като земеделието в страната е унищожено напълно, населението разчита единствено на постъпващите периодично хуманитарни помощи.  Всъщност България все още не е напълно обезлюдена, защото в нея напоследък се заселват цели тълпи азиатски инженери и специалисти, които заемат местата на образованите й поданици, емигрирали до един в Западна Европа и зад Океана...  Обзалагам се, че повечето от читателите ще възприемат този текст като  цитат от  злокобен  футуристичен роман.  Всъщност така изглежда картинката, която рисува за бъдещето на страната ни реален доклад, изготвен от отдела за стратегически анализи за развитието на Източна Европа към ЦРУ, който бе публикуван преди една година на интернет страницата на разузнавателно управление.  По-страшното е, че подобни са и прогнозите на американското Бюро за данни за населението, според които между 2005 и 2050 г. населението на нашата република ще се намали с 34 % и в нея ще останат едва 5 милиона души.  Същата тази неправителствена организация изтъква в тази връзка, че такъв огромен процент от населението си ще загуби единствено... миниатюрната южноафриканска държава Свазиленд, но поради причина, че 38 на сто от аборигените й са заразени със СПИН! И тук с носталгия ще припомним, че след освобождението си от турското робство България е била държавата с най-високо демографско възпроизводство в Европа. По това време старозагорският депутат Атанас Илиев пише в сп. „Наука“: „От броя на населението силно зависи величието на нашата страна“. Изнесените в началото на април междинни резултати от тазгодишното преброяване у нас нееднозначно показаха, че България се топи като айсберг край екватора и  прогнозираното от  ЦРУ обезлюдяване  в нея вече навлиза в напреднал стадий. Отрицателният прираст в страната е повсеместен. На практика няма район, в който този показател да не е със знак „минус“.  Изключение прави единствено столицата, макар че и в нея разликата между отчетената раждаемост и смъртност е намаляла в сравнение с 2009 г. и заплашително клони към нулата.  Наистина ли ще настъпи ден, в който последният българин ще трябва да затвори след себе си „вратата“ на родината ни, оставяйки зад гърба си безжизнена пустош в най-югоизточния край на Стария континент?! Или най-малкото обитавана от хора, които не говорят български език. А то е ясно, че със затриването на нашия етнос, от световната езикова карта ще отпадне и родната ни реч омайна, сладка.  Без това да ни успокоява, разбира се, но няма как да не отчетем, че тъмни облаци са се спуснали над цялата европейска популация. Като нищо може да настъпи и момент, в който и последният бял европеец  може да изчезне от континента.  През 2003 г. излезе книгата на Патрик Бюкенен „Краят на Запада“. В нея авторът – съветник на Никсън и Рейгън и самият той кандидат за президент на САЩ през 90-те години на отминалото столетие – предсказва неминуемата гибел на европейската цивилизация.  Базирайки се на данни от ООН, Бюкенен стига до извода, че към сакралната 2050 г. от лицето на Земята ще изчезнат 23 милиона немци, 16 милиона италианци и 30 милиона руснаци. А като цяло Европа ще изгуби толкова жители, колкото е днес населението на Германия, Полша и скандинавските страни, взети заедно. Така, след вече по-малко от 40 години,  нито една държава на Стария континент няма да съществува в днешния си вид. С едно изключение – ислямска Албания.  Това наистина е единствената страна в Европа, която запазва и сега високия си прираст. Нещо, което важи и за всички други места, заселени с албанска диаспора – Косово, Македония и Босна. Нека не забравяме, че по принцип раждаемостта сред имигрантите-мюсюлмани в Европа е около 4 пъти по-висока от тази на коренното население.  Но когато бе публикувана „Краят на Запада“, целият свят се присмя на Бюкенен. Този смях, след по-малко от едно десетилетие, вече започва да помръква и ироничните усмивки на оптимистите взеха да се изкривяват в ужасени гримаси. Неблагоприятната демографска ситуация безспорно е един от най-сериозните проблеми, които се изправят пред бъдещето на Европа. И на нашата страна в това число.  Опустошителната  лавина на спадащата раждаемост започва да помита населението на  континента още в началото на 60-те години на миналия век, като първоначално се спуска от склоновете на скандинавските страни Дания, Норвегия, Швеция и Финландия. В средата на следващото десетилетие тя достига Западна Европа и се разпространява в Германия, Великобритания и Франция. През 80-те години връхлита със сила южните части на материка – Италия, Испания, Португалия и Гърция. А през 90-те засяга и цяла Източна Европа.  Причините за случващото се – и социално-икономическите, и психологическите, са добре известни. Индустриализацията и урбанизацията неизменно се съпровожда с повишаване на жизненото и образователното равнище на населението и води до все по-широкото включване на жените в производствения, обществения и културния живот.  Напълно обсебени от мисълта да правят кариера, те все по-често започват да отлагат решението да станат майки. В резултат на тази тенденция средната възраст на европейките, в която раждат децата си, за последния половин век е нараснала от 19-20 на 27-28 години, което естествено рефлектира и върху тяхната плодовитост.  Неграмотните циганки изобщо не страдат  от болни амбиции за професионално издигане и респективно продължават геройски да се плодят в малолетна възраст.  В същото време се отчита трайно увеличение на средната продължителност на живота в Европа. То обаче има и своя обратна, тъмна страна, която е не по-малко обезпокоителна, колкото и понижаването на раждаемостта – прогресиращата еволюция на възрастовата пирамида в полза на застаряващото поколение.  В тази връзка „Икономист“ предрече преди време, че към 2050 г. средната възраст на американците ще е 35,5 години, докато в Евросъюза тя се очертава да е 52,7.  Авторитетният лондонски ежедневник предвижда също и значително увеличаване броя на хората, които вбъдеще ще надхвърлят 80-годишната възрастова граница. Докато през 2004 г. в страните от ЕС те са били само 4 %, в средата на първото столетие на ХХІ в. почти ще се утроят и ще достигнат до 11,4 %.  Всички тези нерадостни факти довеждат евроскептиците до възможно най-мрачните изводи за предстоящата съдба на европейската цивилизация, която – аналогично на всички останали велики цивилизации, е преминала през етапите на подем и разцвет и вече клони към неизбежния си упадък, а  след това и окончателна гибел.  Защитниците на тази теория привеждат един убедителен пример за това. Известно е, че Франция до революцията през 1789 г. е била най-населената страна в Европа. По Наполеоново време всеки четвърти европеец е бил французин. Броят на франсетата, които са основали канадската провинция Квебек, от ХVІІІ в. досега се е увеличил цели 100 пъти, докато за същото това време числеността на техните съотечественици в историческата им родина е нараснала само три пъти!  За да предотвратят „демографското самоубийство“ (квалифицирано така от теолога Джордж Вейгер), европейските лидери предприемат от известно време доста активни действия. Френското правителство например обяви, че увеличава държавните надбавки за родители, които излизат в отпуск заради раждането на трето дете. Министърът по семейните въпроси на Германия  Урсула фон дер Лайен, самата тя майка на 7 деца, също настоява за увеличаване на детските добавки. Какво се  прави у нас  в това отношение? Нека да имаме предвид, че цитираният в началото доклад на ЦРУ предупреждава, че спасението на страната ни от безлюдното си бъдеще е възможно, само ако до 2020 г. се вземат мерки за повишаване раждаемостта сред българите с българско самосъзнание...  И ние наистина имаме приета Национална стратегия за демографско развитие на Република България за периода 2006 – 2020 г. Друг е въпросът доколко се изпълнява. То всъщност се вижда. Според нея се очаква да се постигне например „ограничаване процеса на обезлюдяване на изостаналите селски райони“.  Експресните резултати от тазгодишното преброяване показаха, че от картата на България за последните десет години са  се изтрили 186 населени места.  Болезнената истина е, че правителството ни пректически няма никаква демографска политика. Премиерът Борисов ръси единствено пожелания за повече бебета, както направи в деня, когато вицето му Цветанов стана баща за трети път.  Той очевидно смята, че проблемът с раждането на повече българчета ще се реши като въпроса с картофите. Просто ще си ги насадим – я колко необработена земя има у нас – и после ще си ги събираме вместо с кофи, направо с автобуси. Пък и както сам каза, докато му връчваха наградата на фондация „Искам бебе“, правенето на деца е все пак „приятно нещо“. Не е като да садиш компири! Иначе в страната ни към БАН функционира цял Институт за изследване на населението и човека, чиято мисия е да провежда именно демографски изследвания и да фокусира научната си дейност върху демографските процеси и структурните промени в населението – понижена раждаемост, остаряване, миграция и пр.  Всичко това академиците уж правят с цел „подпомагане на институциите в осъществяване на стратегии и политики за демографско развитие“.  На практика обаче дейността му  е сведена почти единствено до провеждане на научни семинари, като последните дискутирани теми са: ,,Положителни и отрицателни измерения на перфекционизма” (!) и ,,Национална и европейска идентичност и средствата за масова комуникация като медиатори в утвърждаването на националните и европейските ценности” (?).  Доскоро си имахме и Национален съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси. По Първа пролет т. г. обаче кабинетът реши да го преобразува в Национален съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси (т.е. интегрирането на ромите), като подхвърли горещия картоф на политиката по отношение на демографското ни развитие изцяло в ръцете на Министерството на труда и социалната политика.  И докато политиците си играят на пинг-понг с бъднините на нацията, народът май трябва сам да вземе съдбините в ръцете си. Както е речено – „спасението на давещите се  е дело на самите давещи се“. С други думи българките трябва да осъзнаят, че да раждат деца не е само въпрос на продължаване на рода. Това е и патриотичен акт. Защото когато един род оставя след себе си поколение, той запазва и нацията и увеличава нейното най-голямо богатство – хората. Само така можем да оцелеем и да ни има вечно на този свят.

Само факти
 В началото на ХХ век – през 1900 г. броят на европейците е 390 милиона, което е представлявало една четвърт от тогавашното население на планетата. Половин столетие по-късно, през 1950 г., числеността на населението на Стария континент нараства на 549 милиона души, но то вече съставлява по-малко от 22 % от жителите на земното кълбо. На прага на ХХІ-то хилядолетие – през 2000 г., цифрите показват, че европейците наброяват вече 728 милиона, но статистиката безпощадно отчита, че това е едва 12 % от човешката популация.  И докато за целия ХХ век земното население по цялото кълбо е нараснало четворно – от 1,6 милиарда през 1900 г. до 6,2 млрд през 2000 г., на европейския континент то се е увеличило само два пъти. По оценка на демографските служби на ООН, към 2025 г. жителите на Европа ще намалеят до 713 милиона и ще са само 9 % от световното население.


В категории: Горещи новини