Майстор Станислав Багалев показва техника срещу фронтална атака
03 Март 2010, Сряда
Ако ги срещнете на улицата, няма да ги различите. Когато те отиват на тренировка, вие обикновено сядате на масата и вечеряте дълго и обилно Ако ги срещнете на улицата, няма да ги различите от останалите. Когато те отиват на тренировка, вие обикновено сядате на масата и вечеряте дълго и обилно.
Те са по-особени хора, защото през това време търсят хармонията и съвършенството във всичко. Дори и в свят като днешния, където всички припадат по външните ефекти, фалшивото лустро, бързите печалби и ефектните кинаджийски трикове.
Автор: Веселин Максимов
е тренират Тай Дзи Дзюан, стил Ян.
През тази седмица се събраха в Бургас, при своите приятели от местния клуб, на семинар. Спортните репортери отминаха събитието, защото там не се въртят потни аполоновци, с ръце, приличащи на дървета. Покрай тях не пърхат пластмасови блондинки с мозък, колкото грахово зърно, няма ринг, шум, прожектори, камери и микрофони.
Около тридесетина души от Южна България, практикуващи Ян Тай Дзи Дзюан упражняваха техники, под ръководството на председателя на Ян Тай Дзи Дзюан асоциацията, Станислав Багалев. Това се случи в спортната зала на училище „Иван Вазов”, където тренира местния клуб.
„Ян Тай Дзи е идеята на движението, хармонията, медитацията и усещането за тялото в пространството - обясни сифу Багалев - Целта на практиката е тези думи да пропият дълбоко у всеки човек и той да успее да контролира себе си до съвършенство...”
Как, с няколко думи, обаче, може да се обясни какво правят хората в черни пижами, какви са тези съсредоточени движения, сякаш бойците гледат вътре в себе си? Защото стереотипното мислене е „аха, ясно, карате – кунг фу – Брус Лий – бой – тупаници – въргал?”
Тай Дзи може да се практикува само за здраве, само като движение, може да се каже, че това е двигателна медитация и двигателна философия, философията на Тао - движение, но също може да се практикува и като бойно изкуство.
Различните цели, разбира се, изискват различен тип тренировка. Не може да искате да тренирате бойния вариант, а да правите само дишане и форми. Но не може само да се биете, без да сте наясно с идеята и принципите. Така може да сте виждали във филма „Матрицата”, но истината е съвсем друга. В „Ян” стила на Тай Дзи Дзюан се започва от мекото към твърдото и от бавното към бързото. И забравете реклами от сорта на „светкавичен курс по бойни изкуства, за един месец ставате шампион”.
„Колкото и висока и голяма къща да искаме да построим, тя задължително трябва да има подземие, яки основи...Колкото е по-високо и силно едно дърво, толкова по-здрави и големи корени е пуснало в земята. Затова няма напразна тренировка, няма излишна медитация и безполезно знание”.
Възпитаването на тези качества, върху които се надграждат останалите практики в Ян Тай Дзи Дзюан, отнема около половин година. Но, спомнете си какво казахме за бързите успехи и шампионските изпълнения...
На стреснатия въпрос не са ли малко тези, около 150 души, които практикуват в българската организация на Ян Тай Дзи, майстор Багалев отговаря, че изобщо не са се разбързали да откриват школи навсякъде, където може, защото е изключително важно там да преподават отлични учители.
Такъв, какъвто е инструкторът на бургаската група Георги Тодоров. Той се занимава с Тай Дзи Дзюан повече от 15 години, печелил е медали от първенства и подготвя изключителни ученици. Около 20 души са, но постоянно прииждат нови хора. Занимават се в салона на „Иван Вазов”, три пъти седмично, но който иска – може и допълнително. Съществуват и групи за малки деца. А Бургас винаги е имал чудесни традиции в разввитието на китайските бойни изкуства, признава Станислав Багалев.
Ежегодно в нашия град има поне три семинара годишно, на които си дават среща бойци от цяла България. А тазседмичния беше подготовка за срещата, през месец април, с истинси майстор от фамилията Ян, шеф на световната Ян Тай Дзи Дзюан организация, който ще посети нашата страна. За пръв път, измежду всички Източноевропейски страни, той ще предпочете България, което е ярък белег за качеството на подготовката тук.
Интересно е да се видят тези хора, облечени в най-различни облекла, от специални черни тренировъчни „ги”, до обикновен анцуг и фланелка. Движенията, които извършват, със сигурност напомнят на киномана на филми в стил „Манастира Шаолин”, на нищо неразбиращия, обаче се струва, че те мислено галят невидима топка във въздуха.
В по-напредналите нива има тренировки с оръжие – меч, сабя и копие. Но те не са, за да ходим да се бием по улиците, а за да открием себе си. Тренирайки с партньор, човек винаги открива нещо ново. Хората са различни – бързи, бавни, нервни, спокойни. А оръжието е нищо друго, освен обикновено продължение на потоците енергия, които влизат в тялото от заобикалящия го свят и излизат отново от него. И ако ние успеем да се нагласим в ситуацията мигновено, това е Тай Дзи! То е като природата, ето виждате, едно дърво се наглася според природата, според момента. Ето това е философията на Тай Дзи.
А Георги Тодоров добавя: „Сигурно са глупави китайците, та всяка сутрин милиони, независимо от възрастта и времето навън, излизат в парка и играят Тай Дзи Дзюан по един час. След което продължават деня си, в пълен мир и душевна хармония със света и себе си. Затова и там има регистрирани стотици случаи на над 100-годишни старци, които четат книга без очила и ходят без и да помислят да се подпират с бастун.
Докато тук, първото, което ни дойде веднага на ум, е да отидем до аптеката и да се натъпчем с хапчета.”
И е безпощадно прав.
kvi sa tiq tupotiii prochetox to4no 3 reda ot taq pomiq i sum mn razocharovan ot velikata filosofiq na toq deto q e napisal ... kvo kato ima ring i shum be smeshnici da ne sa po malko boici ot vas v boq nqma kantar pri seki moje da pobedi prosto teq kitaiski shturotiii dokato se nauchish da gi polzvash kakto trqbva nqma da ti trqbvat da gi polzvash poneje sha si na 200 godini tva e super prostotiq i nqma nikuf smisul gledaite "K1" i sha vidite teq iskustva kolko sa polezni v boi [rolling][rolling][rolling]
