Когато колата не върви, а и пътят е друг

Автор: Веселина Димова

Отговорът на гатанката „20 адвокати на дъното на морето. Какво е това?“ е лесен – „Едно добро начало“. Не всички обаче мислят така. Правистите даже не се смеят на подобен виц. Но всички в България, та чак до Америка (милият бивш посланик на САЩ Джеймс Уорлик и на изпроводяк пак подкачи съдебната власт), се обединяват около мнението, че има сериозни проблеми в съдебната ни система.

Те се отразяват не само на хората, които работят в нея, но най-вече на тези, на които им се налага да разчитат на правосъдието. И тези проблеми най-ярко проличаха покрай уволнението на председателя на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова. Официалната причина за нейното отстраняване бяха забавените от нея дела. Неофициалната – смелостта й да заведе дело срещу вътрешния министър и „първа томахавка“ в управляващата партия Цветан Цветанов.

Потвърждение на тази теза е фактът, че председателят на Софийския градски съд Владимира Янева, която е семейна приятелка на Цветанов, също има забавени дела, но за нея нямаше наказание. Изглежда соцлозунгът: „Всички сме равни, но някои са по-равни“ важи и днес с пълна сила, и то дори сред жриците на Темида.

Но това уволнение отприщи безпрецедентен протест – съдии, прокурори, следователи излязоха на улицата и изразиха несъгласието си с решението на Висшия съдебен съвет – техния кадрови орган, тяхното ТРЗ (настоящите „Човешки ресурси“), тези, които следят дисциплината, ефективността на работата им, назначават, командироват, уволняват... Абсурдността на това публично изразено недоволство може да се съпостави само с протест на акционерите на една банка, които скандират под прозорците на своя офис за промяна на лихвените  проценти или на политиката, която тяхната банка води.

За да излязат магистратите на улицата, значи нещо отдавна е стигнало до крясък, някой се е опитал да сложи похлупак на техния вик и затова хората, които де юре и де факто движат машината на съдебната система, изскачат на улицата и казват: „Колата не върви, а и пътят е друг!“.

Проблемът е, че след този протест, след подписката за уволнение на досегашния състав на Висшия съдебен съвет, след скандала с тефтерчето на Красьо Черния, не настъпва промяна. Сякаш нищо не се е случило. Делото за уволнение на съдия Тодорова е отложено за ноември, има някакви проверки и за други съдии със забавени дела, но те са по-скоро проформа. Тече избирането на новия състав на Висшия съдебен съвет, започва новият сезон в съда, магистратите са също така натоварени както и преди ваканцията, скандалите се забравиха... то и на кучетата им писна да лаят.

Но има нещо ново. Това е публичното изслушване на кандидатите за ВСС. В парламента представянето на издигнатите от парламентарната квота се проточи дълго и скучно. Единствено въпросите за разбиване на роднинския картел, в който се вплитат не една и две юридически фамилии, имаше смисъл. Но безличните отговори на това питане създадоха усещането, че претендентите за висши магистрати не желаят особено да се отклоняват от руслото на правилното поведение, нито да застават срещу собствените си интереси. А иначе – в цяла България има фамилии юристи, които са предпочитани – най-малкото познават отблизо съдийските състави, знаят „комшулуците“ и в законите, и в процедурите.

Протяжно скучно премина и изборът на шестимата членове на ВСС от съдийската квота. След като  той се проточи 24 часа, се чуха мнения, че „наддаването“ било толкова продължително, защото лобитата в този бранш били силно изявени, та не могли да се разберат. В крайна сметка тогите на висши съдии ще облекат съдията от Апелативния съд Камен Иванов, неговата колежка от ВАС Юлия Ковачева, съдията от СГС Милка Итова, Даниела Костова от Окръжния съд във Варна, Галя Георгиева от Пловдивския апелативен съд и Калин Калпакчиев – столичен  апелативен съдия.

Кратка справка с професионалната биография на първия избран член на новия ВСС –  съдия Камен Иванов, разкрива, че именно той е пуснал от затвора Алексей Петров. Неофициално злите езици го слагат близо и до „братя“ Галеви. Лесно ще стане ясно дали това е така като проследим съдебното бъдеще на двамата „братя“. Но сега заслужава да обърнем внимание на мнението на този магистрат за обществено интересните дела, изразено в нощта на гласуването:

„Изключително тънък ледът е оттук да определя кое дело е обществено значимо. За съдията, който ще го решава? За страните по едно дело? За общественото мнение, което трябва да даде оценка или на други интереси. Дело с по-голям или по-малък обществен интерес – няма. Понякога дело, което не представлява медиен интерес, за човека, който застава пред съда, е най-важното нещо“.

Със сигурност в новия състав на ВСС ще има хора, за които ще се говори, че са платили за мястото си или пък са попаднали там, защото имат роднинска/приятелска връзка с един или друг влиятелен човек. Току-виж и някой от тях се окаже „крайно нуждаещ се“ и утре го видим с палат край морето.
Но с вуйчо владика или с евтино взет парцел, лично право на всеки е да действа или не според законите на съвестта си. Именно на нея само могат да разчитат обикновените данъкоплатци.

А тест за това доколко ще я използват новите висши магистрати ще бъде  справянето им с един от „горещите картофи“, оставени им в наследство от сегашния състав – а именно наказанието на съдия Мирослава Тодорова. Делото, което тя заведе срещу вътрешния министър Цветанов, е насрочено за 18 октомври. Делото за правомерността на нейното уволнение пък ще се гледа през ноември.

И докато новият състав на Висшия съдебен съвет не започне да решава проблемите, натрупани в храмовете на Темида, и както постави ново начало с публичното изслушване на кандидатите за висши магистрати, вземе че успее и да насочи правосъдието у нас във верните коловози, не вярвайте много на вицове като този:
Двама съдии се напили заедно, полицията ги арестувала. За наказание всеки от тях трябвало да осъди другия. Първият наложил на приятеля си дребна глоба. Вторият осъдил колегата си на шест месеца затвор.

– Но защо? – попитал го клетникът. – Аз бях толкова снизходителен към теб!
– Зная, но много зачестиха случаите с пияни съдии. Ето, за днес ти си вторият.
Та дано и при нас така стане. А дано, но надали. Щото  българинът си знае – „Гарван гарвану око не вади“.


Според Закона за съдебната власт 11 от членовете на съвета се излъчват от парламента, 11 от гилдията и трима влизат в състава му по право – главният прокурор и председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
В сряда своя представител във ВСС от професионалната квота избираха следователите. За тяхното одобрение се бориха зам.-шефът на Националната следствена служба Румен Георгиев и следователят Койчо Трухчев, като в крайна сметка  повече гласове събра Георгиев.

Предстои и събранието на прокурорите, на което се полага да изберат четирима свои представители във ВСС. Засега почти за сигурна се смята кандидатурата на зам. главния прокурор Камен Синтилски, който вече веднъж е бил съдебен кадровик.




В категории: Горещи новини