Пигмеи бутат грозилище. Не порастват!

Автор: Борислав Наумов

Българите се разделят със своето минало, като рушат паметниците си. Или по-точно казано: българските управници се стремят да заличат миналото (си), като бутат паметници.
Новите варвари обичат ресторант „Скай плаза” на покрива на Националния дворец  на културата в София и не долюбват паметника „1300 години България”, защото им разваля гледката и глътката.

От котата на „Скай плаза” работниците, които режат с оксижени скелета на паметника, символизиращ величието на България, изглеждат дребни като мравки. Но пигмеите, които разчитат да се обезсмъртят чрез поредното плагиатство на Херострат, са дребни както отдалеч, така и отблизо.
Просто защото ръстът се измерва с делата.

А делата им все още не са по-големи от стихоплетството на придворните шутове, нарекли паметника на 13-вековна България „петохуйник” и „грозилище”, а унищожаването му – заради шегичката с фалическата символика – „обрязване”.
Новите варвари се страхуват, че ще отговарят за делата си, най-вече когато херостратстват. Вероятно затова кметицата Фандъкова нарича разкостването на паметника „обезопасяване” и обещава след време да има обществено обсъждане за по-нататъшната съдба на мемориала. Сигурно ще е нещо като дискусия „Има ли живот след смъртта”…

Главният архитект на София Петър Диков се хвали, че разкостването щяло да струва само 70 000 лева вместо предвидените 90 000, а от върнатия скрап общината щяла да получи около 400 000 лева.
Същият градостроител през 2009 г. обещаваше, че „след като приключи ремонтът на паметника „1300 години България”, пред НДК ще се извиси 37-метров оранжев метален негов скелет” (цитатът е по публикация в „Новинар”).

Представяте ли си – буквално „Портокал с часовников механизъм”. Ръждата цъка по металния скелет на оранжевата конструкция и отброява дните до чудесното „Бум”!
Днес от Фандъкова научаваме още, че скулптурите на паметника ще бъдат запазени. Честно казано, те са далеч по-грозни от замисъла на трите композиции - Симеон и книжовниците, Пиета и Съзидателят – и сами по себе си не казват нищо. Или поне нищо повече от това, че новите варвари са извън времето и то е извън тях.

Аутопсията и кремацията на паметника „1300 години България” сбъдват една стара мечта на предишния софийски кмет.
Още през 2006 г. Бойко Борисов бе предложил на министъра на културата Стефан Данаилов разрушаването на монумента. Тогава Данаилов уведоми кмета Борисов, че Министерство на културата може да съдейства за целево отпускане на средства за реконструкция на паметника. Но кметът не пожела парите, въпреки че междувременно най-после научи, че паметникът „1300 години България” е общинска собственост… и отговорност.

В наши дни Съюзът на българските художници пламенно защити монумента. Тази пледоария обаче звучи малко фалшиво. “Вярно е, че този паметник – новаторски за времето си и до ден днешен, въпреки разрухата, носи в себе си епично внушение. Знаковата му архитектоника, оголена от детайли сега, е въздействаща и звучи още по-драматично и напълно съвременно”, както пише в отвореното писмо на СБХ.

Но също така е вярно, че ръководството на този съюз предлагаше „художникът Борисов” за негов почетен член. При такива двойни стандарти олекват както позицията, така и моралът.
Всъщност именно липсата на морал, на държавническо мислене и на отговорност към бъдещето са причината паметникът „1300 години България” да се саморазрушава – тленен вместо безсмъртен.

Има много тъжна символика в това, че първи паднаха буквите на двустишието „Върви, народе възродени, към светли бъднини върви!”.
В криптата на паметника бяха намерили подслон неколцина бездомници. Те със сигурност ще скърбят за монумента.  Звучи тъжно и страшно: пигмеи рушат паметник, дарил подслон на бездомници.
А паметникът символизира величието на България отпреди и занапред…




В категории: Горещи новини