Следите на Апостол войвода – сто години по-късно“ – това е заглавието на филма, който инициативен комитет от родолюбци
Автор: Фани Христозова
засне в земите на Вардарска Македония. Лентата е в памет на легендарния воевода Апостол Петков Терзиев, наречен Ениджевардарското слънце. Кадрите, заснети с финансовата подкрепа на ВМРО, проследяват хронологията на патриотичните дела на именития хайдутин и революционер, основен войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Гевгелийско и Енджевардарско.
Авторите на документалната лента Георги Дракалиев, Веселин Лафчиев и Николай Долапчиев са посетили повече от 40 населени места, разговаряли са с десетки местни жители, за да представят пред зрителите великите дела и подвизите на войводата-слънце – слънце, което прорязва с лъчите си мрака на робска неволя и стопля сърцето със сладка надежда.
„Това е един от героите на България, незаслужено обвити в праха на историята. В днешното време на бездуховност, животът и подвигът на Апостол войвода биха били вдъхновение за младите хора“, обявиха авторите на филма.
През 1906 година американският журналист Алберт Сониксен се среща с революционера край Ениджевардарското езеро. Спомените за изключителната личност на войводата той е описал в книгата „Изповедта на един македонски четник“: „Първият, който скочи на брега, беше лек, мургав човек на средна възраст, с бели, албански тесни, опнати потури, с широки ръкави риза, въоръжен не само с манлихерка и нагант, но и с кама със сребърна дръжка, увиснала на неговия патрондаш.
И да не го познавах, щях да налучкам кой е, защото неговите портрети висяха във всички кръчми на България, тъкмо в тези комитски дрехи... Апостол беше македонският Робин Худ.
Тринадесет години той бе носил оръжие. Той бе от ония фантастични герои, които се явяват сред потъпканите народи през всичките полуварварски периоди на историята и чиито подвизи са възпявани от народите. Те са се въодушевявали едничко от идеята за смърт и разрушения, първия инстинкт на първичните, непросветени хора...“
Апостол войвода е роден в село Боймица (днес Аксиуполи, Гърция) Става хайдутин на 23 години и до своята смърт е бил поборник за правата на българите в Ениджевардарско. Изгражда революционна мрежа в Ениджевардарско и Гевгелийско и става организационен войвода на ВМОРО.
До Илинденското въстание води многобройни кръвопролитни сражения с турски чети и потери. След разгрома му през 1903 г. заминава за София, но още през февруари 1904 г. се връща в Македония и подема наново революционната борба, като сега воюва и срещу гръцката въоръжена пропаганда в района на Ениджевардарското езеро.
Съществуват две версии за смъртта му – според едната той е предаден от българин и загива в сражение с турските заптиета, а според другата e отровен от ятак грък.
