Най-великата поема на ХХ век
За такава е обявена „Септември“ на Гео Милев. Тя вдъхновява именити чуждестранни творци. По нея е създадена дори италианска опера
Едно от най-величествените и патетични произведения в българската литература е поемата „Септември” на Гео Милев. Заредена с неподправен гняв и трагизъм, тя бележи недостижим връх в българския експресионизъм. Доказателство за мощното й въздействие, което оказва върху четящите я, са многобройните й преводи на близо 30 езика, между които дори японски и китайски. При това на някои от езиците съществуват по няколко варианти на преводи – цели 4 на италиански и испански, 3 на английски и т.н.
Една България – гориста и добре оросявана
Преди 50 години
През цялата първа седмица на април 1960 г. в. „Труд” проследява на страниците си посещението на президента на република Индонезия д-р Сукарно, който през същата тази година получава Ленинска награда за мир. От информациите във вестника става ясно, че той е посрещнат на българска земя с многолюдни митинги на българо-индонезийската дружба и безкрайно количество приеми в много градове на страната. Покрай неговото посещение, свенливо е намерил място репортаж за живота и труда на работниците от „Хамбар дере”:
Вицове
Мъртво море от какво е умряло?
Сега те са във ваканция. Ако сте ги изпратили на лагер, ги мислите, ако са останали при вас, сигурно отново се оплаквате, че ви надуват главата и не ви слушат.
Нашите деца...Все им се сърдим и караме, все не ни харесва как се развиват и какво вършат, но сме готови да дадем мило и драго за тях. А бисерите, които капят от устата им, докато растат и се развиват, край нямат. Днес се смейте от сърце с вицове за деца:
Хвърковатият гяурин
Легендарният войвода Филип Тотю четвърт век всява ужас у турците, спасява живота на Левски и се сродява с Бачо Киро
Има личности в националния пантеон на безсмъртните, които придават неповторим колорит на славната ни история. Една от най-ярките й звезди е Филип Тотю. Безстрашният и неуловим поборник за нашата свобода е толкова силна и самобитна личност, че завинаги е оставил ярка следа в народната памет.
Изчезна барелефа на Филип Тотю
Навръх Великден оскверниха къщата-музей на воеводата Филип Тотю във великотърновското село Вонеща вода. За няколко сребърника изкъртиха медния барелеф на хайдутина, поставен върху стената на кирпичената къща в махалата Гърците, на 2 км от Вонеща вода. Според историческите хроники в тази къщурка преди 180 г. е роден Тодор Тодоров Топалов, записан в българската история със златни букви като Филип Тотю.
Египетските фараони пишели на македонски
Нещо повече – научните работници от Скопие „разкриха“ мистерията на йероглифите и кирилицата върху Розетския камък
Македонците не се отказват от опитите си да докажат, че македонският език е древен като света. Тези дни пак се зашумя около поредното „неоспоримо доказателство“ за това, което учените от западната ни съседка откриха в... Розетския камък! преди няколко лета. Акад. Томе Бошевски и проф. Аристотел Тентов от десетина години проучват надписа върху отломъка, намерен в едноименния египетски град, въпреки че е дешифриран от прочутия френски ориенталист и лингвист Жан Франсоа Шамполион още през далечната 1822 г.
Падащи тухли и писмо в бутилка
Преди 50 години
В рубриката си „През нашия поглед” в. „Труд” от 5 април 1960 г. ни запознава с неволите на артистите от театъра в Плевен, чиято сцена е в плачевно състояние:
„Да излизаш винаги със страх на сцената, да стъпваш едва ли не на пръсти, за да намалеят до минимум вибрациите, да очакваш всеки миг застрашително наклонената задна стена да рухне върху гърба ти – такова е всекидневието на артистите от Плевенския народен театър.
Великденската картичка
Писани яйца, пиленца, зайци, агънца и върбови клонки са окрасявали забравените днес пасхални честитки
В днешния век на електронната комуникация старите пощенски картички са абсолютно непознати на младата генерация. Съвременното общуване и размяна на честитки по повод на различните празници е тотално дигитализирано и се осъществява чрез есемеси и имейли. Добрата стара картичка е заровена под мухъла на историята и навява носталгични спомени само у по-старото поколение.
Откриваме желязо, по-добро от шведското
Преди 50 години
Четири години след култовия Априлски пленум у нас цари небивал трудов ентусиазъм. Работническите колективи от цялата страна се надпреварват кой ще произведе повече продукция над плана и ще постигне повече производствени успехи. Така на 26 март 1960 г. в. „Труд” информира, че:
„В завод „Сърп и чук” Габрово до сега са предали на търговските предприятия 160 000 чифта обувки от 30 нови модела, в различни цветове, създадени т. г.
Луи Айер даде живота си на България
Луи Айер донася от сърцето на Европа първите боксови ръкавици у нас, когато този спорт още е бил юмручен бой и загива на фронта като български офицер
