В някои карти и днес наши градове носят наименованията си от времето на турското робство
След разпадането на Източната римска империя, известна още като Византия, и образуването на поредната българска държава от великия хан Аспарух, в нейните земи остават развалините на някогашната дунавска крепост „Сексагинта Приста“ (Пристанище на шестдесетте кораба). В течение на столетията тук изрества днешният град Русе. За произхода на неговото име съществуват няколко теории, между които и наивната версия, че то й е наречен на някаква си баба Руса.Истината обаче е, че през І в. в крепостта е разположен руския гарнизон на княз Светослав и околното население спонтанно започва да я нарича Русси. Но идва 1388 г. и Али паша завладява това укрепление.
Основен елемент от завоевателната и асимилационна
Първото българско средно училище е основано зад граница
Някак незабелязана остава една трогателна и вълнуваща дата в националния ни календар – 28 юни 1858 г. На този ден в бесарабския Болград е създадена първата българска гимназия от времената на Възраждането – Болградската гимназия.
Идеята за нейното създаване възниква след поредната масова преселническа вълна през двадесетте години на ХІХ в. През 1830 г. в селата с български заселници започва подем в строителството на църкви и училища. Украинският българофил съставя проект за превръщането на Болград в център на българското образование и разкриването в него на Национален български музей. След като се създава цяла
Хроники: Крадци по плажа, властите регистрират биноклите
Преди
50 години
На фона на днешната икономическа обстановка в страната и десетките ликвидирани или едвам кретащи промишлени предприятия, някак невероятно звучат за ухото на съвременниците ни отчетите за осъществявания само преди половин век износ на произведени в родината ни стоки:
„Само за първите пет месеца от тази година от предприятията в Ловешки окръг бяха изпратели за
Хроники: Конфискувани тенджери с месо и матура за българската драма
Преди
50 години
Неведнъж сме давали примери как във време оно нашите сънародници са вършели безвъзмездно добрини. Така и преди половин век в. „Труд” в броя си от 22 юни дава гласност на един такъв светъл пример:
„Пенсионери от кв. „Благой Тураманов” в Асеновград построиха с доброволен труд чешма, която се намира на един километър югозападно от гарата. Те направиха и път до нея. Чешмата е прекарана под едно вековно
Френски архиви разказват за Бургаското пристанище
Интересът на французите към Бургас и големия Бургаски залив датират още от първата половина на ХVІІІ век
Соколският манастир
„Всред глухите недра на Стара планина, всред чаровните балкански зелени самоти, в една от най-разкошните гънки на северния склон на тая планина е кацнал, недалеко от изворите на кристалния Етър, Соколският манастир. Кацнал със своите чардаци и с блестящото на слънцето кубе, между зелените гористи висоти, над един дълбок дол, пълен с вечен шум на реката, той приветливо и радостно се изпречва в зеления си фон, пред пленения поглед на поклонника, който иде по върлия път откъм Габрово да го посети.“
Из пътеписа на Иван Вазов „Един старопланински манастир“
Преди близо 180 години малка пещера, скрита в едно от най-красивите кътчета на Габровския Балкан, само на 3 километра от сегашния
Хроники: Държавна сигурност разкрива клеветник, обществото го порицава
Преди
50 години
Днес все още е актуално да се осъждат и заклеймяват агентите на бившата Държавна сигурност. Но тези страсти не са патент на новото време. Разгръщайки страниците на в. „Труд” отпреди половин век, попадаме на любопитно четиво, озаглавено „Презрение и обществено порицание за клеветника”. Ето за какво става дума:
„Гражданинът Величко Добрев Бъчваров от София се опитал преди известно време да предаде на човек от враждебна нам страна данни от клеветнически характер, насочени срещу народната власт, срещу БКП и народа,
Издигат паметник на Вазов в Бургас
Една несправедливост е на път да бъде поправена, благодарение на патриотите в Бургаско. В центъра на областния град се издига огромен истукан на никому неизвестен съветски войник, т. нар. Альоша, а в същото време липсва монумент на Патриарха на българската литература Иван Вазов. И докато засега Альошата няма индикации да бъде премахнат, поне се заговори за изграждане на бюст-паметник на големия писател. Групата общински съветници „Независими“ са внесли предложение за това. В аргументацията на докладната записка се споменава, че Вазов
Древните могили на Караново
Село Караново не е известна туристическа дестинация, нито пък се намира на централен път. Разположено на десетина километра северозападно от Нова Загора, трудно достъпно заради разбитото неподдържано шосе, все пак си струва то да бъде посетено. Най-добре – на пролет, когато зреят черешите и ароматните черници. Отрупаните с плод дръвчета са първата естествена спирка на всеки любител на древната история, преди да стигне истинската цел. Скрит зад овощната градина, се намира един от най-древните и най-големи паметници на праисторическата цивилизация в Европа. Така, докато похапва пред одобрителния поглед на пазача и след като се е разтоварил с левче за вход, човек може да научи доста интересни неща.
Първата българска следа в световната археология
Напоследък все по-често се замисляме за приноса на българите в различните измерения на световната наука и култура. Това е сигурна предпоставка за нашето по-спокойно съществуване и ни дава шанс да избягаме от етикета, според който българите са най-отчаяната нация в Европа. Откритията на Джон Атанасов, проф. Димитър Съселов, д-р Стамен Георгиев и много други оставят незаличима следа в световната наука; златото на праисторическия некропол край Варна, тракийските съкровища и величието на средновековната Българска държава, дала на света една от международните азбуки – кирилицата, са причина всеки един от нас да се гордее с националната си принадлежност.
