Соколският манастир
„Всред глухите недра на Стара планина, всред чаровните балкански зелени самоти, в една от най-разкошните гънки на северния склон на тая планина е кацнал, недалеко от изворите на кристалния Етър, Соколският манастир. Кацнал със своите чардаци и с блестящото на слънцето кубе, между зелените гористи висоти, над един дълбок дол, пълен с вечен шум на реката, той приветливо и радостно се изпречва в зеления си фон, пред пленения поглед на поклонника, който иде по върлия път откъм Габрово да го посети.“
Из пътеписа на Иван Вазов „Един старопланински манастир“
Преди близо 180 години малка пещера, скрита в едно от най-красивите кътчета на Габровския Балкан, само на 3 километра от сегашния
Хроники: Държавна сигурност разкрива клеветник, обществото го порицава
Преди
50 години
Днес все още е актуално да се осъждат и заклеймяват агентите на бившата Държавна сигурност. Но тези страсти не са патент на новото време. Разгръщайки страниците на в. „Труд” отпреди половин век, попадаме на любопитно четиво, озаглавено „Презрение и обществено порицание за клеветника”. Ето за какво става дума:
„Гражданинът Величко Добрев Бъчваров от София се опитал преди известно време да предаде на човек от враждебна нам страна данни от клеветнически характер, насочени срещу народната власт, срещу БКП и народа,
Издигат паметник на Вазов в Бургас
Една несправедливост е на път да бъде поправена, благодарение на патриотите в Бургаско. В центъра на областния град се издига огромен истукан на никому неизвестен съветски войник, т. нар. Альоша, а в същото време липсва монумент на Патриарха на българската литература Иван Вазов. И докато засега Альошата няма индикации да бъде премахнат, поне се заговори за изграждане на бюст-паметник на големия писател. Групата общински съветници „Независими“ са внесли предложение за това. В аргументацията на докладната записка се споменава, че Вазов
Древните могили на Караново
Село Караново не е известна туристическа дестинация, нито пък се намира на централен път. Разположено на десетина километра северозападно от Нова Загора, трудно достъпно заради разбитото неподдържано шосе, все пак си струва то да бъде посетено. Най-добре – на пролет, когато зреят черешите и ароматните черници. Отрупаните с плод дръвчета са първата естествена спирка на всеки любител на древната история, преди да стигне истинската цел. Скрит зад овощната градина, се намира един от най-древните и най-големи паметници на праисторическата цивилизация в Европа. Така, докато похапва пред одобрителния поглед на пазача и след като се е разтоварил с левче за вход, човек може да научи доста интересни неща.
Първата българска следа в световната археология
Напоследък все по-често се замисляме за приноса на българите в различните измерения на световната наука и култура. Това е сигурна предпоставка за нашето по-спокойно съществуване и ни дава шанс да избягаме от етикета, според който българите са най-отчаяната нация в Европа. Откритията на Джон Атанасов, проф. Димитър Съселов, д-р Стамен Георгиев и много други оставят незаличима следа в световната наука; златото на праисторическия некропол край Варна, тракийските съкровища и величието на средновековната Българска държава, дала на света една от международните азбуки – кирилицата, са причина всеки един от нас да се гордее с националната си принадлежност.
Обожественият танц на нестинарите
Християнски и езически елементи се преплитат в магическия танц върху жаравата, запазен в автентичния си вид единствено в странджанското село Българи
Село Българи! Освен че носи най-българското име, то е известно и с нестинарството – местен обичай, вплел се неизкоренимо в християнската обредна традиция на селото, останал в битието му най-вероятно от траките и древните източни народи, населявали Мала Азия, Месопотамия и Персия, като далечен отглас на култа към огъня. Няма съмнение, че този култ е рожба на доисторическата епоха, когато древният човек е обожествявал природните явления, превъплъщавайки ги в богове.
За кого вият сирените
Баща на бъдещ министър-председател, бъдещ директор на Народната библиотека и много депутати от Великото народно събрание – четници на Христо Ботев
И тази година воят на сирените на 2 юни ще ни напомни за Ботев. По традиция на този ден споменаваме и всички знайни и незнайни герои, паднали за нашата свобода. За първи път тази тъжна панахида се отбелязва официално през 1901 г. Тогава на тържествата на връх Вола присъстват все още останалите живи Ботеви четници.
Богата реколта и евтини билети за ботевите тържества
Преди 50 години
В олимпийската 1960 г. от в. „Труд” научаваме, че при строежа на някои от обектите за игрите в Рим са помагали инженерни части на италианската армия:
„15 дни преди започване на олимпиадата, военните част ще построят над Тибър понтонни мостове, които ще свързват олимпийското село и игрищата. Армията ще постави на разположение на организаторите около 350 полеви телефона, 12 санитарни пункта, 100 радиоинсталации, 1250 моторни коли, 207 автобуса за превозване на състезателите и т.н.”
Магическият амулет от Русокастро
Негов аналог засега има открит само в Йерусалим, а „руната“ върху находката е в несрещано досега съчетание с други знаци
Разкопките на крепостта Русокастро започнаха през 2006 г. Проучванията изкараха на бял свят монументално фортификационнно строителство от VІ в., двойна крепостна стена и секторно деление на вътрешното пространство на тази забележителна крепост, чиято площ от над 50 декара я поставя сред най-големите в България.
При проучването на жилище, датирано в края на ІХ – нач. на Х в., край запазеното огнище, покрай характерната ранносредновековна българска керамика и един бронзов пръстен, попаднахме на една твърде интересна находка – уникален раннобългарски амулет.
Три сцени от честването на 24 май през годините
Преди 50 години
„А, б, в... Лъчи към знанието. Лъчи, изплетени от умовете на двама мъже, отдали всичко на това велико дело – да се даде писменост на славянските народи. Повече от сто години ние празнуваме този ден. Той се е влял в кръвта ни...” – така започва репортажът на БТА за празничната манифестация по случай честването на 24 май през 1960 г., публикуван във в. „Труд”. Подробностите от него са повече от кинематографични и четейки ги днес, картината от този ден буквално оживява пълнокръвно пред очите ни:
