След тежките мъки и оцеляването на ръба на човешката издръжливост, старците в странджанското село днес казват, че са започнали втори живот
Автор: Севдалина Пенева
Село Синьо Камене се намира в Странджа, в община Средец, на малко повече от 50 километра от областния град Бургас. Както във всички малки населени места в този район, и тук обезлюдаването си е казало тежката дума. От стотината къщи, в които някога се е чувал детски смях, днес обитаеми са само около две дузини. А средната възраст на жителите е над 75 години.
В поредица от материали, публикувани от началото на лятото, ви показахме как живеят старците тук и как оцеляват на ръба на човешката издръжливост, оставени близо две години без вода. И как, превити до земята, пренасят с туби вода от водоноска, оставена им по милост на селския мегдан, за да имат за пиене и за хигиенични нужди.
Тази картина вече е в миналото – от чешмите в селото потече вода. Чудото се случи след намесата на телевизия СКАТ и сайта Десант – единствените медии, които протегнаха ръка и реално помогнаха на хората в това забравено от Бога село.
Вода като няма, все едно нищо няма, казва с право 82-годишната Стоянка Иванова.
Причината тя и останалите възрастни хора да бъдат така жестоко наказани, е нехайството и арогантното бездействие на институциите.
През 2016 г. проверка на РЗИ-Бургас установява, че във водата в селото има наличие на уран. Следва заповед за спиране на водата. И ВиК – Бургас я изпълнява. Решение на проблема обаче не се търси. Минава цяла година, после още една. Време, в което компетентните органи си прехвърлят проблема едни на други.
Жителите на Синьо камене се обърнаха към СКАТ и Десант с последна надежда, че някой ще се трогне от техния проблем. След дълга и последователна борба с институциите, най-сетне по казуса се произнесе и санитарният инспектор на републиката г-н Ангел Кунчев, който разреши водата на хората да бъде пусната, независимо от нейните показатели. С уговорката, че тя ще се ползва само за битови нужди, не и като питейна.
Нещо, както отбелязва Иван Ников от селото, можеше да се направи още преди година и половина. „Защо беше това, да се мъчат хората, като накрая пак се пусна същата вода“, недоумява той.
На 20 ноември екипът ни завари част от старците, събрани в сградата на кметството, на импровизиран празник в чест на пускането на водата. Всеки беше донесъл каквото има – кисели краставички, варена кокошка от буркан, баница от домашни кокоши яйца и, разбира се, домашно винце. За да кажат наздраве за щастливото събитие и да благодарят на двете медии, които им помогнаха в най-трудния за тях момент.
Баницата бе приготвена от баба Стоянка, която, заедно с мъжа си също на преклонна възраст, мъкнеше на гръб по 60 литра вода ден, за да има за пиене, за миене, за кокошките по двора, за десетината овчици. Домът й беше затрупан с пластмасови туби, които сега възрастната жена е изхвърлила.
„Ето, вода вече има, леснотия голяма! Така вече се живее“, не крие радостта си жената.
Още една голяма болка имат хората в Синьо Камене – път до селото на практика няма.
Шосето е в толкова окаяно състояние, че дори и колата, която носи хляб в селото два пъти седмично, вече отказва да ходи там. Дали община Средец ще предвиди средства за ремонт на пътя в бюджета си за следващата година и дали този път ще погледна с грижа за тези хора, предстои да видим.
