Сантимите изобразявали изправен лъв с корона като символ на храбростта и борбите на българския народ за освобождение
Автор: Камен Колев
Мнозина са чували за най-известната родна пощенска марка - "Обърнатата конница", но малко известен факт е, че първите пет български марки са били отпечатани в Санкт Петербург в далечната 1879 г. На 1 май тази година се навършват 135 г. от пускането в обращение на "сантимите", както са известни те тогава. Били са поръчани от руския княз Владимир Александрович Черкаски, който е управлявал гражданските дела в България при Главнокомандващия действащата руска армия.
По това време Русия имала утвърдени традиции в изграждането на своите пощенски съобщения и идеята с пускането на българските марки била да се подпомогнат току-що създадените "Български пощи". До този момент те ползвали руски марки.Така сантимите били отпечатани в Държавната руска печатница в Санкт Петербург. На тях е изобразен гордо изправен лъв с корона, който символизира храбростта и борбите на българите за национално освобождение.
Изображението на царя на животните е обградено от двойна елипса, в горната част на която е изписано “Българска поща”, а в долната - стойността. По това време Княжество България още не е имало своя парична единица.
Затова стойността на марките била изразена в приетата от Всемирната пощенска конвенция разплащателна парична единица – франк, и съответно на сантими. Оттам идва и наименованието, с което са известни и до днес. Първият тираж на българските сантими от 250 000 броя се изчерпил много бързо. Затова през 1881 г., отново в печатницата на Санкт Петербург, била направена допълнителна поръчка Сюжетът на сантимите бил запазен, но на новия тираж вече била означена въведената на 4 юни предишната година нова българска парична единица – лев.
Вторият тираж марки са известни като "Царска поща". Така били отпечатани още 5 тиража в около 500 000 екземпляра. В края на следващата година излиза третата партида, пак от руската печатница, но в различен цвят.
През 1889 г. в Париж са отпечатани нови наши марки, наричани "малък лев". Те останали в обращение чак до 1896 г. Запазени са и до днес екземпляри от всички стойности в по-тъмни или по-светли нюанси, както и отпечатани на тънка и по-плътна хартия.
През последните 25 години на международни търгове и изложения са представяни 21 марки от 5 сантима, 5 – от 10 сантима, 9 – от 25 сантима, 2 – от 50 сантима и 28 – от 1 франк. В света има само две запазени цели серии. Едната принадлежи на български колекционер и се оценява на над 50 000 лева. Сантимите са сред малкото наши марки, които вървят на големите аукциони в Швейцария.
Пак през 1879 г. е отпечатана и първата ни пощенска картичка, която е с номинал 5 сантима. Много запален по филателията е бил възрожденският книжовник Христо Г. Данов. През 1884 г. той издава първия албум за пощенски марки, наречен "Цял свят".
В чест на първото българското търговско изложение в Пловдив през 1892 г. е отпечатана за пръв път у нас и пощенска карта с илюстрация на Балканския полуостров. Марки са показани от наш търговец - Самуел Браущайн, и на българския щанд в изложението в Чикаго, става ясно от пътеписа "До Чикаго и назад" на Алеко Константинов.
В началото на ХХ век страстта по колекциониране бързо се разраства. На 20 април 1901 г. са пуснати в обращение марките "Черешово топче" в чест на 25-годишнината на Априлското въстание.
Неизвестен колекционер ги залепя върху картички с илюстрации от романа "Под игото" на Иван Вазов и ги подпечатва с клеймо. На следващата година се появява и втората българска карта-максимум с марка от поредицата „25 години от Освобождението на България”.
През 1927 г. е приета наредба за размяна на пощенски марки, първата филателна изложба се провежда в София три години по-късно, а изложение с карти-максимум у нас е открито едва на 3 май 1948 г. в София, когато страната ни е домакин на световна филателна изложба. Две години преди това за пръв път е честван Денят на първите български пошенски марки. Интересът към филателията в тези години е огромен у нас. Така се появяват и специализирани издания като списание "Българска марка" под редакцията на Симеон Чаръкчиев, което излиза от 1937 до 1947 г. Днес то е библиофилска рядкост и може да се види само в архивите на Народната библиотека.
Чаръкчиев е и съставител на каталога на българските марки "Сима", който се издава до 1958 г. По негова инициатива е създаден и Научен институт по филателия през 1949 г., чийто председател става писателят Елин Пелин.
През 50-те години Мирослав Токлуджанов създава младежки филателен кръжок в тогавашния Дворец на пионерите в София. По това време Иван Даскалов, който учи деца от Плевен, пише първия учебник по филателия у нас. А след 20-годишна пауза, на 1 януари 1959 г. отново започва издаването на сп. "Филателен преглед".
Как дефектна наша марка стана световна сензация
През 1911 г. художниците Антон Митов и Г. Евстатиев създават поредица от 12 пощенски марки с изгледи и портрети. Пуснати са в обращение на 14 февруари, а сред тях е и марката от 50 стотинки, днес известна като "Обърнатата конница", която изобразява. Сюжетът е по картина на Ярослав Вешин. Тя излиза от печат от Полиграфическия институт за ценни книжа в италианската столица Рим. Един от листовете обаче при печата е завъртян на 180 градуса. Така конните фигури на царя и синовете му увисват с главата надолу. С времето такъв лист се появява през 1913 г. в пощенска станция №1 в Пловдив, но дълго време никой не забелязал, че марката е дефектна и с нея били облепяни пликове.
Чак през 30-те години на ХХ век филателистът Никола Кочанов открил част от пратките във фабрика за претопяване на стара хартия. С времето "Обърнатата конница" става световна рядкост и е най-скъпата българска марка, която притежават малцина колекционери. У нас те са не повече от десет, останалите живеят в други държави. В края на седемдесетте години у нас екземпляр от ценната марка е струвал 1700 лева, при средна работна заплата от 180-200 лева. Днес "Обърнатата конница" се оценява минимум на 25 000 евро.
Първата в света пощенска марка е отпечатана преди 174 г. във Великобритания. Идеята за лепенката – знак за заплатена услуга – е на британеца Роналд Хил. През XIX в кралството се появяват първите пощенски трактове за пренос на документи и съобщения на далечни разстояния.
Нужен е знак за заплащането на услугата и на помощ идва хрумването на Хил - реформаторът на пощенските съобщения във Великобритания.
Графичният дизайн на първата пощенска марка в света е на Джеймс Чалмърс през 1834 г. Тя е готова на 1 май 1840 година, но официално влиза в обращение на 6 май - тази година се навършват 174 г. от отпечатването й. Известна е като "Черното пени”, а на нея върху черен фон е изобразен профилът на младата кралица Виктория. От нея са отпечатани общо 68,8 млн. марки. Британците решават марката да бъде в червен цвят, за да се вижда по-ясно изображението върху нея. Така се появява "Червеното пени". Днес първите британски пощенски марки са сред най-ценните в колекциите на филателистите. Цената на неизползвана марка без печат достига до 1600 английски паунда.
През 1911 г. художниците Антон Митов и Г. Евстатиев създават поредица от 12 пощенски марки с изгледи и портрети. Пуснати са в обращение на 14 февруари, а сред тях е и марката от 50 стотинки, днес известна като "Обърнатата конница", която изобразява. Сюжетът е по картина на Ярослав Вешин. Тя излиза от печат от Полиграфическия институт за ценни книжа в италианската столица Рим. Един от листовете обаче при печата е завъртян на 180 градуса. Така конните фигури на царя и синовете му увисват с главата надолу. С времето такъв лист се появява през 1913 г. в пощенска станция №1 в Пловдив, но дълго време никой не забелязал, че марката е дефектна и с нея били облепяни пликове.
е отпечатана преди 174 г. във Великобритания. Идеята за лепенката – знак за заплатена услуга – е на британеца Роналд Хил. През XIX в кралството се появяват първите пощенски трактове за пренос на документи и съобщения на далечни разстояния.
