В населеното място е направена възстановка на възрожденско училище, а туристите се тълпят пред паметника на загиналите при крушението на „Титаник“ местни жители
Автор: Диана Славчева
Някога троянското село Гумощник било многолюдно – с 30 махали и над 1500 жители. Днес в него са останали да живеят около 250 души според последното преброяване на населението, а махалите са се „стопили“ до 6 на брой.
В една от тях – махала Селци, и досега се прави единствено в цяла България т.нар. „сватбарско жито“. За разлика от това, което се приготвя за помени, това се сервира само по щастливи поводи – сватби, годежи, кръщенета. По времето на соца – и за изпращането на наборниците в армията.
Традицията датира още от XIX в. с малки осъвременявания на рецептата, чиито тайни ни разкрива секретарят на местното читалище „Отец Паисий“ Ангелина Георгиева, която е майстор на притовянето й.
Житото се измива щателно в няколко води, докато накрая водата остане бистра. Залива се със студена вода и се вари на средна температура, докато набъбне. Премива се през гевгир отново със студена вода, докато се охлади. След което се накисва в студена вода, като на 1/2 кг жито се слага 1 лъжица сол. Така се оставя да престои през нощта.
На сутринта се залива с вряла вода и отново се слага да се вари, като се следи зърната да не се разкашкат. Когато е готово, се запържва в три мазнини – свинска мас, краве масло и олио. В миналото са запържвали сланина и като се стопи, са отделяли пръжките и в получената мазнина запържвали житото.
После се добавя брашно - леко се запържва и то. Житото се залива с три вида прясно мляко – козе, краве и овче. Ароматизира се с ванилия и се подправя със сол и захар на вкус. Навремето са го приготвяли предимно солено.
По-късно започнало да се наръсвало със захар, но в днешно време – за по-модерно се използват карамелизирани натрошени орехови ядки и стафиди. Уверявам ви – получава се деликатен десерт с превъзходен вкус!
„Сватбарско жито“ приготвят и в някои други населени места в Троянския край.
Хората в Гумощник традиционно са много будни. Още през 1829 г. поп Стефан организира в къщата си килийно училище. По-късно в двора на великолепния храм „Св. Николай Летни“, осветен в далечната 1839 г. – днес паметник на културата от национално значение, се построява обществена сграда, в която се провежда учебния процес.
По-късно училището прераства в светско и в него се преподава по модерната за времето си взаимоучителна метода.
През 1979 г. сградата е реновирана и в една от стаите й и днес може да се разгледа възстановката на класна стая от епохата на Българското възраждане, която в момента се стопанисва от местното читалище.
Така че, ако имате път към Троянско, непременно се отбийте в Гумощник - да запалите свещ в старинния храм, в чието строителство има основание да се смята, че взима участие и легендарният Кольо Фичето и негови ученици; да се потопите в атмосферата на възрожденското училище; да опитате невероятното „сватбарско жито“ и да поднесете цвете пред паметника на 8-те мъже на селото, намерили смъртта си в ледения Атлантик при потъването на „Титаник“, чийто паметник се издига в църковния двор, редом с паметниците на загиналите във войните местни жители...
