Свети Николай, Паисий, „Титаник“ и общото между тях
Читалището, кръстено на Паисий, е строено през 1927 г.
04 Декември 2012, Вторник
Всички знаем трагичната история на „Титаник“ около неговото първо и последно плаване.
Автор: Веселина Николова
На 15 април 1912 г. най-големият за времето си пътнически кораб потъва само за няколко часа, след сблъсък с айсберг. Броят на загиналите пътници и членове на екипажа е близо 1 500. На борда на британския лайнер е имало и 38 българи, но само 15 от тях успяват да се спасят.
Сигурно малцина от нас обаче знаят, че драматичният край на „Титаник“ потапя в траур и едно малко селце насред красивия Троянски Балкан. Осем от жертвите, млади мъже в разцвета на силите си, са родом от Гумощник. Неволята и липсата на средства ги кара да дирят прехрана за семействата си в Америка, но съдбата има други планове за тях...
Съвсем скоро след вестта за смъртта им, близките на загиналите издигат паметник в селото, а в тази част на Стара планина и до днес се пее една тъжна народна песен. Текстът и мелодията са на известния гъдулар и народен певец Илчо Дъковски (виж карето).
Споменът за загиналите гурбетчии днес се съхранява и пази в читалище „Отец Паисий – 1927“ в Гумощник. Тази година, по инициатива на неговото ръководство, бе отслужена и панихида. Така местните хора отбелязаха един век от печалното събитие.
„Двама от мъжете, намерили смъртта си във водите на Атлантическия океан, са оставили в родината си бременни жени, други пък са имали вече по две деца. В онези трудни за целия народ времена работата в странство е била понякога единственият възможен избор“, разказва Ангелина Георгиева, секретар на читалището.
„Селото ни с годините обезлюдява и днес много млади хора търсят спасение извън България, молим се поне да са живи и здрави, за да се завърнат някой ден при корените си“, добавя жената.
Казва още, че с читалищната си дейност се стреми да поддържа патриотичния дух на хората в околността жив, поне доколкото й позволяват силите. Неимоверен труд например й коства поддържането на старинните сгради в Гумощник в приличен вид.
„Отец Паисий“ е създадено през 1927 г. Негов пръв председател е учителят Георги Георгиев. През годините е развивало различни дейности, имало е няколко самодейни състава. Днес читалищната дейност кипи основно през лятото, покрай децата, пратени за ваканцията при своите баби на село. Точно от такива малчугани е съставена например трупата на театралите, която съвсем сериозно подхожда към сезонните си сценични изяви.
В Гумощник има няколко исторически забележителности, с които местните патриоти с право се гордеят. Една от тях е килийното училище, единственото по рода си, оцеляло в цяла Ловешка област. Създадено е през 1829 г, а по-късно е прераснало в светско училище, което функционира повече от 100 години.
В сградата грижливо се стопанисва класна стая, решена в типичния за онова време възрожденски стил. В него се съхранява и малка историческа сбирка, в която са изложени различни предмети, разкрити при археологически разкопки, както и смъртните актове на загиналите при потъването на „Титаник“.
Поради напредналата си възраст, сградата има нужда от постоянни грижи и поддръжка. Средствата обаче не стигат, затова преди няколко години хората в селото организират дарителска кампания. Това решава донякъде проблема с частичния ремонт, но за възстановяване на старата камина пари не остават.
Тогава, отчаяна от липсата на други възможности, Ангелина Георгиева, с подкрепата на местните, решава да я измайсторят от глина, тор и плява, също като едно време.
„Един възрастен човек ми каза: „Видя ли, че не всичко в този живот е пари!“. И ми дойде една друга идея – с подръчни средства да реставрирам и собствената си къща, която е вече 150-годишна“, похвали се още балканджийката.
До зората на демокрацията поне 15 от къщите на селото са били обявени за паметници на културата, днес, за съжаление, превърнати в руини. Една от тях е тази на Ангелина.
Строена е от нейния прадядо, който пък произхождал от многолюдно семейство. Бил трудолюбив човек. Когато се задомил и на бял свят се появили първите му три дъщери, решил да се отдели в свой дом. Започнал строежа на най-високото и красиво място, но сам, без каквато и да било подкрепа от семейството си. Неговият баща така и не му простил, задето тръгнал да се дели.
Съжалил го тогавашният кмет, който му разрешил да сече дървета в общинската гора, за дървен материал. Въпреки помощта, изпадналият в немилост човек препатил много, докато сбъдне мечтата си и накрая се споминал едва 42-годишен.
В тази къща прекарва живота си и дядо й – бай Марин. „Всички в селото го помнят като много добър и изключително вярващ човек. Всяка сутрин и вечер той заставаше пред домашния иконостас и благодареше на Бога за изгрева и залеза на слънцето“, спомня си Георгиева.
Заради паметта на своите трудолюбиви и предани на семейството и Бога предци местната духовна будителка не смее да изостави фамилната ценност. Успява с природни материали да измаже къщата, която така придобива и автентичен старинен вид. Засега проблем е само покривът, но и така уникалната постройка привлича малки и големи посетители.
Гумощник е предпочитан туристически обект не само от българи , но и от много чужденци. Като магнит за всички тях е и старата църква „Свети Николай Летни“, която също е обявена за национален паметник на културата. Построена е през далечната 1839 г. Мълвата носи, че са дадени доста подкупи на турските власти, за да се разреши нейния строеж, който не само е с големи размери, но и с подобаваща височина (по това време църквите са се правили най-много един човешки бой над земята, турците не давали повече). Материалите за строежа пък ентусиазираното и единно население пренасяло на гръб, чак от други села.
Пуста да остане таз Америка
„Пуста на остане таз Америка,/ Америка-Северна и Южна,/ Америка - печалба голяма,/ Дето измами тез млади момчета,/ Млади момчета - отбор юнаци.Юнаци,/ Та ги прекара през девет държави,/ През девет държави, та в десета.А в десета параход ги чака./Па се качили млади момчета,/ Млади момчета, сто хиляди души./ Вървели три дни и три нощи,/ Вървели, вървели, досред океана./ Че се задали големи балкани./ Не е било големи балкани,/ Най е било дебели ледове./ Че ми викат млади млади момчета:/ „Свирете, музика за спомен и слава,/ Че всички тук ще загинем,/ Млади и зелени, бели и червени./ Че е потънал големият параход,/ Големият параход с сто хиляд души,/ Та са всички с параход издавили./ И тоз Минко Ангелов от махала Дулявска./ И тоз Ристо Данчов от махала Тотювска./ Ристо си млада вдовица остави/ Млада вдовица съ две дечица./ Плаче и нарежда млада Вдовица:„Пуста да остане таз Америка,/ Дето ма остави млада вдовица,/ Млада вдовица с невръстни дечица“.
Из местния фолклор
Част от местния колорит са веселите истории за зевзеци от миналото, някои от които засенчвали славата и на Казанова. Един от тях е хитрецът дядо Марко, който за разлика от италианския авантюрист не бил чак толкова изтънчен прелъстител на жени. Та, разказват в селото, Марко си харесал една вдовица. Хранел мерак по нея доста време, но все не смеел да я покани на среща ей тъй, изведнъж. И му хрумнала друга идея. Срещнал я и я заприказвал: „Ще се скараме, булка!“. Тя пък малко се стреснала и попитала защо. „Ще видиш, ще се скараме“, рекъл пак той. „Е кажи защо, де“, настояла хубавицата. И тогава той й обяснил: „Защото аз ще те поканя довечера на среща, а ти ще ми откажеш и ще се скараме“. „О няма, няма да се скараме, батьо Марко“, отговорила подобаващо на хапливото предложение булката.
