Вместо успешна провокация, се стига до голяма излагация за турското контраразузнаване
Автор: Борис Цветанов
Преди 35 години в един от световните центрове на шпионажа – Истанбул, наш разузнавач на бърза ръка демонстрира източни бойни изкуства и натръшква на площада неколцина опитни турски разузнавачи и полицаи. Които си мислеха, че са му скроили перфектна според тях провокация.
Името му е Димитър Вандов и години наред той е големият кошмар за турската Служба за национална безопасност – МИТ. Нашият разведчик е нещо като родно превъплъщение на една комбинация между Рихард Зорге и Джеймс Бонд. А историйката, която се случва в Истанбул, е увековечена в дружески шарж от художника Красен Ракаджиев и текста: „Край Босфора – шум и врява,/ хвърчат чалми, фесове./ Ето, Вандов укротява/ полицейски песове“...
„По онова време (става въпрос за 1977 г., б. а.) външното ни разузнаване бе създало солидна база – агентура и поверителни връзки във всички сектори на обществено-политическия и икономическия живот в Турция – отбрана, полиция, социални служби и дори в американските бази на турска територия. Нашето държавно ръководство получаваше секретна информация за важни събития дори преди да са получени от турския президент“ – свидетелства биографът на българското разузнаване Коста Ананиев.
В такава обстановка МИТ замисля голяма провокация срещу България. За да се получи от нея сензационен международен скандал, в акцията се включват и специалисти по провокациите от ЦРУ и от италианските тайни служби.
При наш агент в Рим се явява мним „доброжелател“ и съобщава за замислена голяма терористична акция. Диверсанти, снабдени със специални оръжия, щели да преминат „на зелено“ турско-българската граница и да извършат терористичен акт в Бояна, по време на който щял да бъде убит и Тодор Живков. Срещу солидна сума лицето, предложило тази информация, било готово да достави доказателства и документи по случая на 17 август 1977 г., като предаването им трябвало да стане на един от площадите в Истанбул.
Свиканото съвещание в Първо главно управление на ДС, ръководено по това време от Васил Иванов Коцев, известен като генерал ВИК, стига до извода, че макар всичко това да прилича на провокация, не може да се пренебрегне с лека ръка. Още повече, че става дума за живота на държавния ни глава. Впрочем по същото това време генерал ВИК провежда успешна операция срещу Югославия, проваляйки пазарлъка на Тито с Брежнев да му се върне Пиринска Македония. Но да оставим това настрана и да се върнем на случая край Босфора.
Той е възложен на резидента ни в Турция – полковник Вандов.
Дотогава, в различни периоди, на три пъти Вандов работи край Босфора – общо в продължение на повече от 15 години. Преди него в турско направление – най-важното за външното ни разузнаване – се е чувствало остър недостиг на опитни агенти в дипломатическите среди, които са особено важни за осъществяването на контакти с турски граждани, представляващи оперативен интерес.
С Вандов са свързани едни от най-големите успехи в разузнаването ни – разкриването на добре замаскирани подслушвателни устройства в нашето посолство в Анкара; вербуването сред емигрантите (от 300 политемигранти в Турция, 60 са работили за нашето разузнаване, б. а.) на агент Христо – много близък до Геме Димитров; вербуването и на агент Юмер, депутат в турския парламент; както и на чиновник в Министерския съвет, известен като агент Фехми...
В случая не можем да подминем и изобилната информация, с която е снабден Тодор Живков преди посещението си в Турция през 1968 г., благодарение на която той пристига там предварително добре запознат с позициите на турските държавници за предстоящите разговори.
За качествата и подвизите на Вандов може да се отдели цял вестник. Получените от него 24 ордена и медали са само формално изражение на заслугите му към България. Каквато и да е била тогава страната ни, нека се поучим от новите ни братушки – англичаните, които имат пословица: „Права или не, родината си е наша“!
Читателят трябва да знае още, че Вандов години наред работи буквално под лупата на МИТ. Имало е периоди, в които над него е установено 24-часово наблюдение от три сменящи се на осем часа въоръжени с всякаква техника бригади. Въпреки това турското контраразузнаване не успява да се добере до източниците, от които Вандов черпи сведения. Връзките му с политически лидери, дипломати, общественици и интелектуалци са неизброими и всички опити те да бъдат засечени се провалят.
За всеки случай Центърът нарежда на опитния резидент да изпрати на срещата оперативния работник Димитър Иванов. Вандов обаче си прави оглушки за това разпореждане и отива на срещата като охрана на своя приятел и колега.
Още приближавайки се до уреченото място, интуицията му подсказва, че става въпрос за провокация. Освен това той разпознава и един от джиповете на истанбулския МИТ. Застига Иванов и му подшушва веднага да изчезва. Но вече е късно...
Някакъв човек се опитва да набута в ръцете им пакет с документи. В същия миг цивилни контраразузнавачи и униформени полицаи се нахвърлят върху двамата наши разузнавачи.
Вандов натръшква един след друг дузина турски агенти. По-късно той ще опише този екшън съвсем скромно: „Стана сбиване и ни арестуваха... Там се оказа и шефът на инстанбулския МИТ. Нахвърлиха ми се с особена злоба: „Бактън, бе господин Вандов, не се ли насити да шпионираш срещу Турция?!“
Дълбокият замисъл на МИТ, ЦРУ и италианските тайни служби проличава и по това, че точно по това време на посещение у нас е турският външен министър. Той използва случката край Босфора и връчва нота на Тодор Живков. Държавният ни глава му отговаря: „Това са наши дипломати, които си вършат работата. Но щом ги обявявате за персона нон грата, ние още утре ще изгоним двама ваши дипломати. Пък и имаме точни данни за други ваши дипломати, вършещи шпионска дейност. Ще изгоним и тях“...
„Трябва да подчертаем – изтъква Коста Ананиев, – че за първи път в отношенията между България и Турция е даден достоен отговор от наша страна. В резултат на него турците не посмяха да изгонят и други наши дипломати, които им мътеха водата, както се бяха заканили предварително“.
Осведомен за провокацията, лично Сюлейман Демирел нарежда освобождаването на Вандов и Иванов. След което полковник Вандов напуска окончателно Турция и оглавява първи отдел на Първо главно – разузнаването в югоизточната ни съседка. И така – до разгрома му...
