Болката си остава твоя...
Тази седмица възхваляваната като Божи войн, пратен на земята, или обругавана като шарлатанка и безсъвестна шмекерка, Вера Кочовска навърши 65 години. Събитието бе повече от тъжно, колкото и да се напъваха комерсиалните медии да го обърнат на лъскаво телевизионно ток-шоу, защото главната героиня посрещна телевизионните прожектори в леглото си, където от няколко години е прикована от болести. Докато наблюдавах със смесени чувства мамонското шоу и неадекватното театралничене на изрусената водеща, неволно си припомних една покъртителна и почти афористична фраза на самата Кочовска, която ми е останала в главата от филм за нея: „Аз мога да ти съчувствам, но
Паметна плоча на бездарен активист
Стара истина е, че посредствеността е арогантна, безпардонна и невероятно суетна. Тя жадува за слава, която обикновено не заслужава. Прочутият Херострат от Ефес, запалил храма на Артемида, за да се помни името му през вековете, явно не е без последователи и днес, особено в Бургас - град с доста самовлюбени творци и с твърде малко истински творения. Благодарение на бездарното си управление години наред, драматичен театър „Адриана Будевска” е само жалка останка от минала слава, а почитателите на Мелпомена отдавна вече не стъпват в храма й. Постижение, за което основна заслуга има
Генна история
Срещнах Доктора и Инженера в кабинета на първия. Обсъждаха актуалното положение на България. За малко да ги отсвиря и да скоча в Интернет с телефона, когато проумях, че не бръщолевят глупости, като всеки уважаващ себе си дървен философ вечер по потник в кухнята. А са задълбали много сериозно и си заслужава да ги слушам.
Доктора твърдеше, че гените на нацията залиняват, а тоталният отказ от национална идентичност и изобщо
За мишлетата и ченгетата
Навремето имаше стара глуповата песничка, как „девет милиона мишлета се изкарват взаимно ченгета“. Рефренчето намекваше за бившите структури на страховитата Държавна сигурност, но би прозвучало актуално и днес. Нищо, че мишлетата се стопиха до под 7 милиона и продължават да чезнат, а ченгетата съвсем официално завземат ключови позиции във всяка сфера на социалния ни живот. Без да се налага да се топят.
Борисов възражда Светата инквизиция и Народния съд
Когато след диктатурата на пролетариата идва диктатурата на простака, нещата са неспасяеми. Най-ужасното е, че вече 20 години сме свидетели на друг тъжен феномен - всяко ново правителство е по-лошо от предишното. Всеки следващ премиер засенчва с простотиите си предишния. Кабинетът на Бойко Борисов също не направи изключение от порочното правило и днес се наслаждаваме на ужасната комбинация от простотия и полицейщина. Тъй като първият порок е неизтребим още от древността, нека се съсредоточим върху полицейщината.
Идеята на Бойко Борисов и Цветан Цветанов за създаване на специални съдилища за
Частна собственост
Нахлухме на плажа на „Златна рибка” весела тайфа, а там ни чакаха още приятели, така че се очертаваше да бъде много забавно прекарване. Кой да ти гледа обстановката, всички бяха откачили от жега и се бухнаха в морето веднага, след като хвърлиха дрехите на пясъка.
И веднага го видяха... Подиум, всъщност квадрат три на три метра, със стени от бял покров, имитиращ балдахин, без таван. На фронталната му част, която гледа към плажа, някой беше провесил табела и с маймунски разкривени букви беше написал „Частна собственост! Не се качвай!”
За мечките и хората (нищо общо със Стайнбек)
Изобщо не мога да повярвам, че в България имало толкова милозливи хора, съпричастни към тежката съдба на баба-меците, ядящи баби-човеци, кученцата, глозгащи деца по улиците и изобщо животинките, населяващи таз земя, като една човешка длан, заедно с людете й.
На тази мисъл ме доведоха стотиците публикации в интернет форумите и новините по радио и телевизии, които затекоха като пълноводна река, след като мечка за трети път нападна и разкъса човек, за периода от октомври миналата година до 14 юли, миналата седмица. Общото между ловеца от габровското село Валевци, изяденият
Къде сме ние, българите?
Във вторник, 21 юли, за първи път в историята си Световната банка даде пълен и неограничен достъп до цялата си статистика с индикаторите за човешкото развитие в 209 държави по света. Цифрите ни предоставят прекрасна възможност да се ориентираме във всеки аспект от развитието на човечеството, да сравним постиженията и състоянието на отделните държави и разбира се, най-вече да си отговорим на въпроса: Къде сме ние, българите, в световната картинка? И първият и най-логичен отговор е:
Министър убива българската култура с реформи
Когато в една своя статия споделих, че ГЕРБ е партия на парвенютата, дори не очаквах колко проницателен ще се окажа, защото какво друго, ако не чиста проба парвенющина, е поредната налудничава „реформа” на Вежди Рашидов, която зад благовидната маска на загриженост за финансите на данъкоплатците, директно ликвидира националанта ни опера и музикална култура. Всъщност довечрашният „мултак”, се оказа чиста проба „калтак”.
След шумотевицата около награждаването на Йълдъз Ибрахимова и т.нар. „Влак на дружбата”, който си беше една нахална провокация
Ще почивам, няма да почивам
След поредица от спорове, дебати, заплахи, обещания с последвало отмятане от тях, изясняване на конституционни казуси и прочее тумба лумби, наситили общественото пространство през иначе отпускарските летни месеци, най-накрая доживяхме окончателното решение по въпроса с невзетите отпуски. В горещия четвъртък след разгорещени препирни в парламента депутатите с голямо мнозинство отхвърлиха президентското вето върху промените в Кодекса на труда.
За пореден път лъсна непоследователността на герберите, която отново намери широко поле за изява. Първо,
