Джебел все още е в България
Неотдавна министър Дянков с цялата си безпардонност нарече учените от БАН „феодални страчета”. Аз мисля, че както винаги невежото момче сбърка: феодалните старци не са в БАН, а в ДПС. Но неми като риби са герберите за дългата престъпна ръка на ДПС. Бойко целува полите на Еродган и го посреща със салтанати, а ходжите и имамите вече поругават паметниците на националните ни герои. В Бургас пък общинските съветници се напъват да издигнат поне една
Дилма Русева(а) – новият български президент
Тези дни се размечтах. И поводът на мечтанията ми за първи път от много, много години стана едно чисто политическо събитие, при това международно, при това случило се на другия край на света – в страната на Амазонка. А там се случи това, че 62-годишната Дилма Русеф, дъщеря на българският емигрант Петър Русев от Габрово, роднина на великият ни разказвач Ран Босилек и повече от близък приятел с поетесата Елисавета Багряна в продължение на 30 години, бе избрана за президент на Бразилия.
Европейци ли? Да, да...
Обичам си страната, като всеки истински българин. Смятам че съм го доказал с това, което ежедневно правя за нея, живеейки личния си живот. Вярвам, че ако всеки върши съвестно своята работа, общата няма начин как също да не потръгне. (Онова другото, че не съм избягал навън навремето, вече не се брои, всички го използват.)
Подавам си данъчните декларации, плащам си сметките, след полунощ надувам
За популизма на един премиер
Преди парламентарните избори Бойко Борисов минаваше за политик, който милее за нуждите и стандарта на живот на обикновените хора. Неговите политически противници дори го упрекваха в популизъм заради прекаленото му желание да се хареса на широките народни маси.
Е, вече мина година и половина, откакто Борисов е на власт. И се показа не като
Parishki polah в медийното пространство
В сряда редица медии и журналисти получиха едно след друго две прессъобщения от неизвестната за мнозина от гилдията пиарка Виктория Милчева. Това, което хвърли в смут цялата грамотна журналистическа колегия, бяха недопустимите за професията й правописни грешки в заглавията на електронните й писма. Че български думи, изписани на латиница, по принцип изглеждат нелепо и са трудно четими спор няма, ама възприемането им се превръща в истинска мисия
10 години Първанов ни стигат!
И това чудо доживяхме – бившият лидер на социалистическата партия и все още действащ президент на България да прави народняшка партия, за да атакува изпълнителната власт, след като напусне президентските покои. Георги Първанов навлиза в десетата година на безметежното си президентстване, което ще запомним с политическата му хамелеонщина и откритото жертване на националните интереси.
Дерибейства в земята на Ботев и Левски
Все си мислех, че ще изтрая, но не можах. Пък и за изтрайване ли е? Да видиш мемориал на американски воннопрестъпници, щръкнал в пъпа на София. Е, това ако не е чудо здраве му кажи! Та нали само у нас може да се случи подобна дивотия? След кървавата чешма на турските терористи в с. Трънак и текето на кръволока Енихан Баба в Родопите, това е поредното безумие на нашите овчеглави политици. Блеейки от умиление, те коленичиха пред паметника на американските
Българче за един ден
Всяка година го отбелязваме. Голямо тупане в гърдите пада, голям вой от медиите, а най-намазват учители и ученици, понеже им е почивен ден и имат възможност да изкръшкат от задължения. Мога да се хвана на бас, че 90% от последните изобщо нямат представа за какво става дума на този празник, та ето специално за тях извадка от Интернет енциклопедията, за която някога може би са чували, че се нарича „Уикипедия”:
Цв. Цв. срещу Гоце – рунд първи
По повърхността на политическото блато леко взеха да изскачат плахи компромати, срамежливи плювки и пародийни реклами. Нормално е – до изборите остава само година. Сега е времето, в което тинята размества пластове, а помията се сляга.
Както се казва, сега се полага началото на голямата битка. В която ще падат политически глави, а народът бурно ще ръкопляска. От това, което видяхме
Тлъстото бъдеще на България
Без да искам да играя черноглед, мога с ръка на сърцето да заявя, че когато няма воля, дори ежедневно разбирачите по детско развитие, диетология и болести да бълват стратегии, абсолютно нищо няма да се случи. Не искам да обезличавам ничии усилия, но съм сигурен, че както всичко у нас, здравето на децата е оставено на самотек и „Да пази Господ”. Той обаче отдавна не е българин и се надявам да сте станали от ушите си, за да чуете и добре осъзнаете този факт. Дори и когато става
