ГЕРБ краде от антикомунисти
ГЕРБ си присвои идеята за изграждане на монумент на жертвите на комунизма. На 25 май т.г. Иван Григоров – председател на Български Демократичен Форум и д-р Андрей Найденов – председател на Съюза на репресираните от комунистическия терор внесоха писмо до Общинския съвет, в което отправят апел към общината да се изгради такъв паметник. В-к „Десант“ публикува в брой 6/29.05.2009 г. информация за това. Три дни по-късно - на 1 юни, група общински съветници от ГЕРБ внасят докладна записка с почти същото съдържание, като обаче пропускат да се позоват на писмото внесено от двамата ветерани-антикомунисти.
Руда над плана, строеж на хамбар и само 54 летовници
„С приближаването на 15-та годишнина на Девети септември съревнованието сред работниците от рудниците и флотационните фабрики в клон „Росен” на ДМП „Бургаски медни мини” все повече се разпалва...
Знаете ли що е бургаско киле?
Съвременният Бургас присъства в османски документ като съживено пристанище поне от 1604 г., а е определен като град от френския консул Пейсонел около 1765 г. - имали сме собствена мерна единица
Разпознайте репресираните от ЛИДЕР
Подложени сме на политическа репресия. Така описа областният координатор на ПП „ЛИДЕР“ Димитър Колев действията на полицията и прокуратурата във връзка с разследването на партията му за организирано купуване на гласове. На пресконференция в четвъртък Колев, който е шеф-надзорник на Общинска банка – финансовата институция на Христо Ковачки, както и други представители на ЛИДЕР в областта(абсолютно неизвестни в публичното пространствно лица -б.р.) обвиниха органите на реда в оказване на политически натиск.
Ботев, икономическа криза и българи в чужбина
В БУРГАС ПРЕДИ 50 ГОДИНИ
Денят на Ботев, който чествахме тези дни, е бил почитан подобаващо и от предишните поколения.
Кула дала името на Бургас
Тя е до Крайморие, на входа на езерото, малко след станцията на защитената местност „Пода“
Един забележителен патриотичен ръкопис
Още от първите години след Освобождението възрожденският летописец Балчо Нейков се заема с високо патриотична задача да издирва и проучва родословието на Стефан Караджа – негов връстник и другар от детинство. Уникалните мемоари са публикувани обаче едва през 1985 г. от издателство „Български писател” със заглавие: „Факийско предание – сбирки от народния живот. За праотците на войводата Стефан Караджа”. В предговора си авторът изтъква: „Училний и печалний период на вековното робстване на българина под гнета на турското владичество е съпровождан от един ред народни движения, които са имали за цел да повеждат българский народ против вековните му притеснители, за да отхвърли от себе си тежкото и позорно робско иго.
Как се урежда евтина морска седмица
И преди 75г. лъжели с грамажа
В Бургас преди 50 години
Завиден трудов ентусиазъм е демонстрирало младото поколение от 50-те години на миналия век. В броя от 29 май 1959 г. на в. «Черноморски фронт» челно място заема статията: Бригади за ударен комсомолски труд
«Призивът на Партията за икономически скок да строим в бързи темпове откликна и в сърцата на комсомолската армия. В поривистия стремеж да дадат принос за съкращаване срока на петилетката, младежите от предприятията намират все нови и нови форми иначини на работа. Тези нови форми иначини на работа са рожба на нашето време, те са проява на ново, по-висше съзнание... Първа в Бургас, която прие задължението да се бори за званието «Бригада за ударен комсомолски труд» е 12 младежка преносна бригада при пристанището с бригадир комсомолеца Райцо Димов. За първото тримесечие на 1959 г. тя е преизпълнила плана си с 210 на сто. Бригадата сега работи по плана за месец август!
Най - ранните лица на Христо Ботев
<!--
/* Font Definitions */
@font-face
{font-family:"Arial CYR";
panose-1:2 11 6 4 2 2 2 2 2 4;
mso-font-charset:204;
mso-generic-font-family:swiss;
mso-font-pitch:variable;
mso-font-signature:-536855809 -1073711037 9 0 511 0;}
/* Style Definitions */
p.MsoNormal, li.MsoNormal, div.MsoNormal
{mso-style-parent:"";
margin:0cm;
margin-bottom:.0001pt;
mso-pagination:none;
mso-hyphenate:none;
mso-layout-grid-align:none;
punctuation-wrap:simple;
text-autospace:none;
font-size:12.0pt;
mso-bidi-font-size:10.0pt;
font-family:"Times New Roman";
mso-fareast-font-family:"Times New Roman";
mso-font-kerning:.5pt;}
@page Section1
{size:612.0pt 792.0pt;
margin:70.85pt 70.85pt 70.85pt 70.85pt;
mso-header-margin:35.4pt;
mso-footer-margin:35.4pt;
mso-paper-source:0;}
div.Section1
{page:Section1;}През 1887 г. Захари
Стоянов не можал лесно да намери средства да издаде написаната от него биография
на Христо Ботев. На някои подмятания за "този нехранимайко и харамия"
Захари възразил : "Аз ще направя от
Христо Ботев кумир на българската младеж".
За портрета на Ботев, който искал да приложи
към своята книга, Захари Стоянов пише:
"Употребих най-голямо старание, щото да бъде той истински и сполучлив,
доколкото това беше възможно. От три, които поръчахме на отделни живописци, предпочетохме
оня, който туряме и който е работен в Лайпциг.
Той е фотография от 1875 г. Тоя потрет е
най-верният от всички, които той е оставил, затуй го и предпочетохме. Между тоя
потрет и другите разликата е такава, щото съвсем не си приличат, както да не са
на един човек."
За чист и свят български език
Любен Каравелов е един от най-видните радетели на българския дух и един от най-пламенните патриоти на България. Когато през 1878 година, по време на Руско-турската война пристига в родния град с двама руски офицери, първото нещо, което прави, е да отиде в училището, където намира стара, оръфана карта на балканския полуостров. От нея той откъсва малко парче, което прибира в портфейла си. На спътниците си обяснява, че е откъснал от картата мястото на България, което за него е светиня и го е прибрал като талисман. Целият му житейски път сякаш е белязан от тая светиня, от това преклонение към Родината. Сърцето му е пълно с революционни идеи и дълбоко възмущение към всеки, тъпкал народа му. След Освобождението на България, Каравелов се заема да образова народа си, като започва да печата изданието „Знание”.
Навръх празника на славянската писменост и култура, искаме да припомним на българските читатели изключително родолюбивата му статия „За езика”, написана с толкова много болка и любов към българската книжовност и публикувана в бр. 16 на в. „Свобода” през отколешната 1870 г.
