Апостолът на свободата Васил Левски, след като започва създаването на Вътрешната революционна организация, предприема няколко обиколки из страната и полага нейните основи. По време на втората си обиколка той основава редица комитети в Търновския край, сред които е и Горнооряховският революционен комитет, който започва да подготвя горнооряховчани за предстоящия бунт.
На 15 април 1869 г. Васил Левски посещава Преображенския манастир и се среща с отец Матей (Миткалото). След като престоява два дни в светата обител, Апостолът, преоблечен като калугер и придружен от своя другар Миткалото пристига в село Поликраище, където полага основита на местния революционен комитет.
На другия ден същото се повтаря и в село Долна Оряховица. Оттам Левски приситига в Горна Оряховица, а датата е 20 април 1869 г. По този повод Стоян Заимов пише в своите мемоари, че там Апостолът се срещнал с изявени местни дейци, сред които Петър Арнаудов и братята Вичо и Сидер Грънчарови, с които се познавал още от Влашко.
Четиримата подробно обсъдили въпроса за създаването на частен революционен комитет в града. Не е известно кога точно е създаден той, но най-вероятно това е станало през първата половина на 1869 г., когато Апостолът посетил повторно градчето.
Преди създаването му Васил Левски предложил той да се нарича „Олтеница“, на името на румънския град на река Дунав, където местното читалище на българите носело името „Напредък“. Това име впоследствие било дадено и на горнооряховското новосъздадено читалище. С това се целяло да се заблуди турската полиция в случай на евентуален провал.
В Горнооряховския революционен комитет били привлечени редица видни граждани и патриоти, като сред тях се открояват имената на просветните дейци Радко Радославов и Христо Семерджиев. За председател на тайния комитет, създаден от Васил Левски, бил избран Вичо Грънчаров, председателят на местното читалище.
След като приключил с дейността си в Горна Оряховица Апостолът, придружен от отец Матей, се отправил към съседния Лясковец, а оттам предприел обиколка из по-големите села на Търновския край.
Следващият път Васил Левски посещава Горно Оряховица през 1871 г., като е придружен от друг виден наш революционер, Ангел Кънчев. Когато пристигат в града двамата революционери свикват местните комитетски дейци и обсъждат редица важни въпроси, свързани с предстоящия бунт. След това Апостолът отново заминава за Лясковец, където трябвало да се срещне с тамошните комити.
През юли 1871 г. се състои заседание в дома на Христо Иванов-Големия в Търново. На него Васил Левски и Ангел Кънчев изказват своето задоволство от дейността на Горнооряховския, Търновския и Лясковския революционни комитети.
За последен път Апостола на свободата минава през Горна Оряховица през 1872 г. Според спомени на очевидци, присъствали на тази последна среща, Левски събрал членовете на местния комитет и им говорил надълго за предстоящия бунт.
След срещата той поема за пореден път към близкия Лясковец, като намеренията му били да възстанови стария революционен комитет, който се бил разпаднал и не осъществявал никаква дейност.
Горнооряховските революционери много тежко преживяват залавянето и обесването на Васил Левски, но поставеното от него на здрава основа дело не само не загинава, а оцелява и дава своите плодове. Семената на свободата, посети от Апостола, намерили благодатна почва и дали добри кълнове в града.
Създадената здрава революционна организация в Горна Оряховица послужила като основа и предпоставка центъра на Първи революционен окръг да се премести от Търново в съседния град, а за кратко време били записани по-вече от 200 горнооряховчани в комитета, които започнали трескава подготовка за предстоящия бунт.
