Северната ни съседка е загубила половин милиард евро, откакто забрани лова им, а те взеха да се плодят като зайци
Автор: Десант
Рискът румънци да бъдат нападнати от мечки в домовете си нараства, тъй като популацията на мечките се увеличава. Окръзите Брашов, Харгита и Арджеш са най-засегнати, като хората често биват нападани в домовете си.
Преброяването на мечките в Румъния показва, че има над 12 000 екземпляра, докато максималният брой, който гората може да издържи, е 4000. Това обяснява увеличаването на атаките на тези големи хищници срещу туристи, но и срещу домакинства.
Румънците са в постоянна опасност, защото кафявата мечка е защитен вид, въпреки факта, че експертите са доказали, че не е застрашен вид. Източници от Romsilva са заявили за Jurnalul, че делегация от горски служители е отишла да обясни на министъра на околната среда Диана Бузояну защо е необходимо прилагането на превантивни и интервенционни квоти в този момент, но министърът от USR не желае да спазва закона.
Държавата е загубила над половин милиард евро от 2016 г. до днес, след като ловът на мечки е бил блокиран от правителството на Чолош, а след това от екологични активисти – от чиито редици произлиза и новият министър на околната среда.
Законът предвижда възможност за лов
Съществува закон, който предвижда възможността за лов на определен брой мечки всяка година, в рамките на интервенционната квота – агресивни мечки, които вече са нападнали хора и домакинства – и превантивната квота, която би трябвало да поддържа популацията на тези хищници до максимален брой от 4000 екземпляра.
Специалисти по едри хищници и управление на дивеча са предупредили правителството, че когато броят на мечките надхвърли 4000, животните излизат от гората, за да търсят храна. Освен това, ако най-големите и най-силните мечки не бъдат изведени от гората, те ще прогонят по-слабите мечки и особено мечките с малки към населените от хора райони – което очевидно се случва от 2016 г., след забраната на лова.
Но Диана Бузояну е убедена, че интервенционните и превантивните квоти не трябва да се прилагат. Тя е упрекнала служителите на Romsilva, че искат да печелят пари от лов и това би било истинската причина да искат прилагането на тези квоти за извеждане на агресивни екземпляри.
Загуби за държавния бюджет
Част от подозренията на госпожа министърката съответстват на реалността – става въпрос за пари, а сумите са огромни, само че ловците не печелят парите, а ги плащат, а румънската държава е била тази, която ги е събирала до 2016 г.
Румъния е печелила около 20 милиона евро годишно от лов на мечки, а сега вече не ги печели, но и плаща около 30 милиона годишно за абсолютно неефективни премествания и обезщетения в резултат на атаките на тези големи хищници.
Тоест, държавата е загубила половин милиард евро от 2016 г. до днес – парите, които би получила от лов, към които се добавят парите, изхвърлени напразно за така наречените решения, които са доказали своята неефективност.
Ловците са плащали до 5000 евро за мечка. Разходите, свързани с лова, са били около 5000 евро за всеки убит екземпляр мечка – пари, които ловците са плащали на управителите на ловните стопанства и които са отивали в държавния бюджет. Този, който ловува мечка, трябва да обработи козината и черепа, което включва други разходи от 500 евро за всеки екземпляр.
Неправителствените организации, които настояват за премахване на лова на „трофеи“, дори не разбират понятието. По-силните екземпляри се считат за по-ценни именно защото щетите, които нанасят, са по-големи.
Ловецът е плащал между 3000 и 5000 евро за убита мечка, в зависимост от размера на екземпляра. Парите са били плащани на тези, които управляват популациите на мечки, т.е. ловните сдружения.
Законодателството е променено след 2016 г., а през последните години ловните пазачи е трябвало да прилагат интервенционни и превантивни квоти – тоест да бъдат задължени да извършват дейност, която не влиза в техните задължения и застрашава живота им. Освен това, вместо да печелят пари от ловци, ловните сдружения е трябвало да плащат за тези дейности, към които се добавят и други разходи.
Ловните пазачи участват и в екипите за интервенция
В Брашов ловните пазачи остават през нощта в града и в съседните населени места, особено Предел и Съчеле, откъдето са взели мечките и са ги преместили. Тези премествания струват огромни суми и все още не решават проблема.
Ако съществуващите ловни квоти до 2016 г. бяха спазвани, почти 20 милиона евро годишно щяха да влизат в държавния бюджет. Елиминирайки тези квоти, държавата плаща и обезщетения за убити и осакатени хора, плюс обезщетения за материални щети в домакинствата, включително за животни, убити от мечки.
Румъния е уникален случай в света
Румъния е единствен случай в света, защитавайки мечките, докато хората са изложени на опасност. В страните с над 500 екземпляра се практикува управление на популацията на мечките и се интервенира незабавно, за да се спре увеличаването на популацията на тези хищници и за защита на хората.
В дискусиите, които специалистите по едри хищници са имали с представители на Европейската комисия, е бил повдигнат въпросът за интервенцията в Румъния, но на румънските специалисти е било казано, че проблемът е при тях, нашите власти трябва да предприемат необходимите мерки и да ги приложат – което не се е случило от 2016 г. насам.
По време на правителството на Чолош през 2016 г. мярката за извеждане на мечките е била напълно забранена и е предизвикан пълен дисбаланс. Ние не сме в ситуация на природен парк, а имаме страна, която все още е населена с хора, което би трябвало да накара държавните власти да прилагат интервенционни и превантивни квоти.
През лятото на 2017 г. мечка е стигнала до Гъещ и Гура Фоий, на около 70 километра от Букурещ, в равнинна зона. През следващите години мечките са се приближили на 20-30 километра от столицата и са тероризирали няколко равнинни населени места, не само хълмистите и планинските.
През 2017 г. е имало неуспешен опит за преговори на румънското правителство с партньорите от ЕС. Делегация на правителството е отишла в Брюксел, за да реши проблема с мечките, които вече са се размножили много. Тогавашният министър на околната среда, Грациела Гаврилеску (PSD), на 1 септември е лансирала предложението Румъния да изнася тези бозайници в страни, които вече нямат мечки в горите си.
„Имах дискусия на 1 септември, на Деня на дипломацията, където присъстваха нашите посланици в чужбина. Помолих ги да ни помогнат да изпратим искания до съответните министерства в тези държави, за да можем да изпратим част от мечките в природни резервати в други страни“, заяви Грациела Гаврилеску за Jurnalul.
След това искане от румънското правителство, генералният секретар на Генерална дирекция „Околна среда“ на Европейската комисия, Никола Нотаро, заяви, че преместването на мечки в други държави членки не може да бъде решение и ситуацията трябва да бъде решена от всяка държава поотделно.
Проблемът с „износа“ на мечки е бил постоянно отхвърлян от другите държави членки на ЕС. На практика румънското правителство не може нито да ги „изнесе“, нито да ги застреля, а всички останали така наречени решения са се оказали безполезни.
Женските раждат 4 малки вместо 2
Освен това, вместо едно или две малки, мечките раждат до 4 малки годишно, откакто зимите са по-меки. До правителството на Чолош през 2016 г. ситуацията е била държана под контрол чрез ловните квоти, които са били определяни така, че да се извеждат агресивните мечки, които вече са нападали хора, животни и домакинства.
Кристиана Пашка Палмър, министър на околната среда в правителството на Чолош, е премахнала лова, а след нея никой министър не е посмял да се противопостави на волята на неправителствените организации и екологичните активисти, които настояват за пълна забрана на лова, дори ако ще умират хора и домашни животни.
Така се обяснява защо мечките се виждат все по-често по улиците на градовете и никой не може да ги спре, като липсата на ловни квоти подпомага увеличаването на мечките от година на година.
Също от 2016 г. съществува Комисията за природни паметници към Румънската академия, въпреки че нито един експерт по управление на дивеча не е член на тази комисия с решаващ вот, съгласно тогава промененото законодателство. Неправителствените организации решават вместо истинските специалисти, които дори не са били приети в тази комисия.
В населените места, където се появяват мечки, но не са били докладвани като опасност, може да не се предприемат никакви мерки. Тъй като това е нов проблем, кметовете на населените места дори не знаят какво да правят от процедурна гледна точка. Електрически огради са започнали да се поставят и около магазини, и дори около медицински кабинети в населените места, атакувани от мечки.
Кметовете са отговорни, но не са подготвени
„Видът не е застрашен, той е разширил ареала си навсякъде, в зони, където никога не е съществувал. Ако се появят мечки в дадено населено място, кметът трябва да свика екип за намеса, трябва да има договор с ветеринарен лекар, с жандармерията и с ловно сдружение в района. Този екип трябва да дойде, за да прогони мечката, да я премести или да бъде евтаназирана от ветеринаря, ако животното напада“, обяснява Овидиу Йонеску, специалист по едри хищници и управление на дивеча, университетски преподавател.
Единствената възможност за спасяване на хората в населените места, които сега започват да бъдат атакувани от мечки, е евтаназирането на бозайниците от ветеринарните лекари в екипите за намеса. Но не всяка мечка може да бъде евтаназирана. Решението се взема след разследване. По-точно, държавата оставя гражданите си на милостта на бозайниците, а ако се установи смърт на хора или разкъсване на граждани, които все пак оцеляват, едва тогава се преминава към процедурата по евтаназия, която се извършва от ветеринарния лекар, упълномощен за такива действия.
За да има договор с такъв ветеринарен лекар, общината на нападнатото населено място трябва да има и достатъчно пари в местния бюджет, за да плати услугите. Тъй като някои малки населени места нямат бюджет дори за плащане на заплати след средата на годината, а мечките се хранят за зимата особено от август, е възможно хората да останат без никаква възможност да се защитават.
Вече са се увеличили нападенията сега, в средата на юли, но от август ще бъде по-сериозно.
Съгласно Наредба 81/2021 относно одобряването на методите за незабавна намеса за предотвратяване и борба с нападенията на кафяви мечки срещу хора и тяхното имущество в градските райони, кметът на всяко населено място е ръководител на екипа за намеса. Кметът трябва да свика всички членове на екипа и да действа.
Но освен тези, които са имали такива ситуации в населените си места досега, тези, които се събуждат през нощта с мечки в населеното място, нямат нито подписани договори, нито съставени екипи, нито необходимия опит за ръководене на тези екипи, съгласно закона.
Оценките, направени от специалисти по управление на дивеча, показват, че Румъния губи общо над 50 милиона евро годишно от лошо управление на мечките.
