Жени воини е имало в историята на различни народи, включително и българския
Автор: Десант
Свирепите войнствени жени от древногръдската митология – амазонките, са смятани за измислени персонажи. Но археологически находки от 90-те години на миналия век променят тази представа. Проучванията показват, че Скития е била обитавана от реални жени воини, аналогични с митичните амазонки.
Алхеолозите са открили женски кости, погребани заедно с оръжия и имащи бойни наранявания, което потвърждава участието на покойничките в сражения.
Скитите са били виртуозни ездачи и отлични стрелци с лък. Те са населявали евразийската степ от 700 г. пр. Хр. до 500 г. Тяхното общество не е било изключително мъжко, а в лова и войните активно са взимали участие и жените.
При археологически разкопки сред погребаните скити са намерени над 300 воини от нежния пол, което потвърждава тяхната роля в племето.
Войнстващи дами е имало не само при скитите, но и в други култури по цялата планета. Испанският изследовател Франциско де Орелян нарича реката Амазонка след една среща с жени воини по поречието й, което говори за универсалността на образа на амазонките в историята на различни народи.
Преди години в „Десант“ публикувахме статия на покойния вече Борис Цветанов, в която той разяснява, че кан Крум печели битката срещу император Никифор във Върбишкия проход с помошта на... женски полкове“:
„Според историците кан Крум мобилизирал цялото население за защита на Отечеството. Само че византийските фалшификатори, колкото и злояди да са по отношение на признаването на българската бойна слава, от кумова срама е трябвало да си казват и неудобни за тях истини. Една от тях, призната с половин перо, е, че българският владетел не само за тая битка, а изобщо, е имал в армията си цели женски полкове. И те са се отличавали с особена храброст.
Именно такъв женски полк се е впуснал с небивала настървеност към императорската палатка. Свирепата ненавист на женския полк си има напълно прозаично обяснение. За българските жени Никифор е бил олицетворение на всичко негативно, което може човек да си помисли.
Поначало (дори и в наши дни) свестните българки ненавиждат гейовете, както днес наричаме по европейските стандарти представителите на силния пол с обратна сексуална ориентация. Те нямат нищо общо със съдържанието на понятието мъж. А император Никифор е бил чиста проба гей. Затова и атаката на една българска рота от жени е било повече от яростна и когато нахлули там, нямало време за церемонии.
Така кан Крум се сдобива с безценния трофей, който обковал и си пиел виното, което прочее, никога не е забранявал на българите, че и на българките, както ще разберем по-нататък. Иначе, ако в императорския стан са били нахлули мъже, вероятно Никифор би бил пленен – а един пленен василевс е винаги по-ценен от мъртвия…“
Тук можем да припомним и известните ни от от нашата история десетки имена на жени войводи, оглавили чети по време на мракобесното турско робство, като Сирма войвода, Румяна войвода, Янка войвода, Рада Барачкина, Мерджан Рада и много други.
