Главната заплаха за тези безценни въглеродни резервоари и екосистеми е човешката дейност като осушаване, дрениране, използване на торове и паша
Автор: Десант
На 2 юни се отбелязва Световният ден на торфищата, с акцент върху усилията за опазването им като въглеродни резервоари и екосистеми.
Торфът, хилядолетен подарък за биоразнообразието
Торфът се образува в продължение на хиляди години при безкислородни условия и висока влажност, които създават среда за живот на торфени мъхове и други растителни видове. Този генезис обяснява защо торфищата се определят като древни въглеродни депа, които предлагат убежище на мигриращи птици, рядка флора и фауна и опазват уникално биоразнообразие. И ако за образуването на дебел торфен слой са нужни хиляди години, то времето за изчезване на торфището е далеч по-кратко.
В България торфищата заемат площ от около 900 хектара. „Това съставлява едва 0,1% от територията на страната, ето защо те са особено ценни като местообитания на над 200 вида растения и на над 120 вида мъхове“, обяснява телевизионния журналист Николай Василковски.
„Главната заплаха за торфищата е човешката дейност като осушаване, дрениране, използване на торове и паша“, продължава той. По думите му ефектът от тези фактори се засилва заради все по-честите периоди на засушаване с нетипично високи температури.
Темата се оказва много интересна за журналиста-пътешественик, който се присъединява към екипа на тригодишния проект „Чаирски езера. Капсули биоразнообразие в Родопите“ за опазването и възстановяването на торфищата в Чаирските езера – по инициатива на DEVIN и с основен партньор Българска фондация „Биоразнообразие“. За Николай да бъде „посланик“ на проекта е начин да се докосне до красотата на родопския феномен и да го популяризира.
Скъпоценните капсули биоразнообразие в Родопите
Удивителните Чаирски езера – седем водоема в Западните Родопи между селата Триград и Мугла, имат статут на защитени торфища. Намират се на надморска височина от 1360 до 1460 м. Датирани в епохата на кватернера, езерата са се образували над десния бряг на река Чаирска, а торфените острови пазят редки растителни видове.
Само два от водоемите са запазили естествения си облик, като Синия вир - най-младото езеро, все още има характер на езеро, а Самодивското езеро е напълно заето от торфище. Най-големите по размер езера са Големия и Кадиревия гьол, а най-големият торфен остров се намира в Големия гьол.
„Красотата на Чаирските езера в Родопите буквално те оставя без думи“, разказва Николай. „Тук сред тази уникална природа торфищата поддържат неподозиран микросвят от застрашени и редки видове. Сред тях са водните кончета, като от регистрираните 13 вида край Чаирските езера има включени в списъците със застрашени видове.
Тук можете да видите кръглолистната росянка – едно от най-редките растения в България, което с помощта на лепкави власинки по листата си улавя своите жертви и ги разгражда, за да си набави хранителни вещества. Дъждовникът също обитава тази зона. С черно тяло на ярко жълти петна при заплаха красивото земноводно отделя вещество, което отблъсква хищниците. Дъждовникът е чувствителен към замърсяване и изсъхване на местообитанията – и присъствието му е показател за здравето на торфищата.
Не се изненадвайте, ако на Чаирските езера се натъкнете на пурпурните цветове на Петльово перо (блатен гладиол) – изящно диво цвете, което расте край торфищата и влажните ливади. Тук често прелитат и бързолетите – и щом ги виждаме да се стрелкат в откритите пространства около Чаирските езера, това означава, че екосистемата е жива и балансирана.“
