Данните показват, че през последната година интензивността на съхненето е нараснала
Автор: Десант
Предизвикателствата пред възстановяване на полезащитните горски пояси в Добруджа бяха коментирани пред национални и регионални медии. Събитието беше част от Национална конференция „Предизвикателства пред възстановяването и устойчивото управление на полезащитните горски пояси в условията на климатични промени“
Инж. Стоян Тошев, заместник-министър на земеделието и храните:
На територията на България и в частност на територията на Североизточно държавно предприятие имаме полезащитни горски пояси, които възлизат на близо 5000 км.
Голямата полза, която има от мрежата от пояси е за опазването на земеделската продукция и тяхното опазване е изключително важно и за земеделието, за повишаване на добива. Дейностите по възстановяването им към момента се извършват от държавните ловни и горски стопанства.
Имаме предвидени дейности, свързани с бъдещото им възстановяване, но това не е ангажимент само на горското стопанство. Това е обща идея и ще продължим да каним земеделци, които да вземат активно участие в общите дискусии, защото в миналото поясите са направени именно за нуждите на земеделието.
Доц. Георги Костов, Лесотехнически университет:
Полезащитните пояси и земеделските земи представляват заедно агролесовъдска система. Агролесовъдството означава ползване на една и съща земя последователно или едновременно с различни видове растения, земеделски и горски, като общата полза сумарно е по-голяма отколкото, ако се ползват поотделно. Това е устойчиво управление, което се пропагандира в целия Европейски съюз. Поясите увеличават земеделската продукция, спират ветровата ерозия, важни са за биоразнообразието, което е тяхна социална функция. Горската мрежа от пояси създава уникален ландшафт за района.
Необходимо е интегрирано управление на тази територия и нейното подпомагане и финансиране.
Над 3300 лв/дка са средствата, които са необходими за залесяването и поддържането на тези пояси. 7% от общата площ от около 10 000 ха са сериозно увредени. Това са средства, които не са по силите на горското стопанство.
Чл.-кор. дн Георги Георгиев:
Съхнене при поясите е имало и по-рано, мерки за възстановяването им е имало също, но от 2020 г. процесите при отделни дървесни видове се влоши. Засегнати са много видове: полски, американски ясен, явор, шестил, а също и червения дъб, който беше смятан за подходящ вид за полезащитните пояси. Данните показват, че през последната година интензивността на съхнене е нараснала.
Михаил Илиев – еколог, Българско дружество за защита на птиците:
Полезащитните пояси са оазиси на биоразнообразието в еднотипния равнинен ландшафт на Добруджа. Редица проучвания на животинските видове показват, че по тези места активно се заселват, ползват като укритие като места за хранене, за размножаване редица видове птици и животни.
Мрежата от полезащитни пояси се явява свързващ елемент между запазените гористи територии и пасища и по някакъв начин създават гористи територии за придвижване на организмите между естествени обитания.
