Лятото е на прага ни и с покачването на температурите навременната и достатъчна хидратация вече не е просто препоръка, а неизменна част от всекидневието. Съвременни допитвания до лекари от различни специалности потвърждават това – според анкета на Credoweb, проведена по поръчка на „Девин“ ЕАД, 9 от 10 медици препоръчват редовната консумация на минерална вода за поддържане на доброто здраве. Съвсем естествено това превръща водата в най-добрият съюзник на тези, които се грижат за себе си.
За ролята на хидратацията и как да пазим бъбреците си дори в разгара на лятната жега разговаряме с д-р Теодор Кускунов – нефролог с над 10-годишен опит, завършил Медицински университет – Пловдив. Той е член на Българското нефрологично дружество, Българската нефрологична асоциация и Европейската бъбречна асоциация.
Професионалните му интереси са насочени към лечението на пациенти в краен стадий на хронично бъбречно заболяване и към съвременните бъбречно-заместителни терапии. Темата на докторската му дисертация е посветена на промените в чревната микробиота при пациенти с ХБЗ.
- Каква е ролята на водата за правилното функциониране на бъбреците?
- От край време съществува максимата, че най-добрият приятел на нашите бъбреци е водата – и тя е напълно вярна. Малко известен факт е, че подобно на сърцето, бъбреците също работят непрекъснато. Те са активни 24 часа в денонощието и извършват огромни по обем сложни процес, чрез които поддържат вътрешната среда на организма стабилна и балансирана. В резултат на тези процеси се отделя урина – чрез нея губим значителни количества вода.
За да функционират бъбреците нормално, тази загуба трябва да бъде редовно компенсирана с прием на адекватно количество течности, равномерно разпределени през деня. Водата е не само „горивото“, но и средата, в която протичат всички бъбречни функции.
Бъбреците са едни от най-добре кръвоснабдените органи в човешкото тяло поради функционалните си особености. А водата съставлява около 55% от обема на кръвта, което я прави ключова за поддържането на адекватен кръвен обем и кръвно налягане. Тези два фактора са от решаващо значение за бъбречния кръвоток и гломерулната филтрация, което пък е основен механизъм на бъбречната функция.
При тежка дехидратация този кръвоток се нарушава, което води до спад в гломерулната филтрация и потенциално бъбречно увреждане. Нещо повече - недостатъчният прием на течности намалява честотата на уриниране, това води до отделяне на по-концентрирана урина, което е рисков фактор за инфекции на пикочните пътища и формиране на бъбречни камъни.
- Какви отрицателни последици за организма можем да наблюдаваме заради липса на хидратация?
- Ефектът от дехидратацията е системен и засяга не само бъбреците, а целия организъм. Причината е, че водата съставлява около 60% от телесното тегло на възрастен човек. Освен чрез урината, нашият организъм губи вода през кожата, дихателните пътища и фекалиите.
Важно е да се отбележи, че съществува понятието облигатна (задължителна) водна загуба, която при нормални условия за 24 часа достига общо около 1,5 литра, т.е. това е минималното количество течности, което трябва да приемем, за да компенсираме този ежедневен дефицит.
Много често при дехидратация първите симптоми се долавят от централната нервна система - включват главоболие, затруднена концентрация, замайване, сънливост до когнитивни промени и нарушения в съзнанието при по-тежките случаи. Сърдечно-съдовата система може да реагира с учестена сърдечна дейност и промени в кръвното налягане. Сгъстяването на кръвта при намаления воден обем предразполага към тромбообразуване.
Недостатъчният прием на вода нарушава механизмите на терморегулация на тялото, което често се проявява с прегряване и повишен риск от топлинен удар, особено при физическо натоварване. Хроничната дехидратация води също до запек и лошо храносмилане, изсушава и намалява еластичността на кожата. Много често се появяват мускулни крампи, слабост и обща отпадналост.
- Може ли хидратацията да ни пази от инфекции?
- Адекватната хидратация играе важна роля в поддържането на здравето и до известна степен в предпазването от някои видове инфекции, например уроинфекции. При недостатъчен прием на течности, уринирането става по-рядко, а отделената урина е по-концентрирана. Това създава благоприятни условия за развитието на бактерии в пикочните пътища, особено при жени, възрастни хора и пациенти с хронични заболявания, като захарен диабет.
Редовното и достатъчно уриниране помага за „измиване“ на патогените от уринарния тракт, намалявайки риска от инфекции. Приемът на течности подпомага също нормалната функция на лигавиците – включително в устната кухина, носа и дихателните пътища, които са първата защитна бариера срещу навлизането на вируси и бактерии.
- Каква вода бихте препоръчали за ежедневен прием на хора с активен начин на живот?
- При хора с активен начин на живот, включващ редовна физическа активност, спорт или работа при високи температури, се препоръчва повишен прием на течности, като е уместно да се консумира минерална вода с по-високо съдържание на електролити. В случаите на усилено отделяне на пот е важно не само да се компенсира водната загуба, но и да се възстанови електролитния баланс.
- Кои грешки допускаме най-често в ежедневието си по отношение на приема на течности?
- Една от най-често срещаните грешки в ежедневието е недостатъчният прием на вода. Нуждите от вода са индивидуални, зависят от фактори като възраст, тегло, физическа активност, околна температура и здравословно състояние.
Жаждата е един от механизмите на нашия организъм, който ни сигнализира, че е необходимо да приемаме течности, но това е сравнително късен сигнал, който често се появява, след като вече е настъпила дехидратация. Именно затова е препоръчително да не чакаме да ожаднеем, а да приемаме вода редовно и целенасочено през деня.
Един практичен съвет е винаги да държим бутилка с вода на видно място – на бюрото, в чантата или в колата. Така самото ѝ присъствие действа като визуален стимул и ни напомня да пием вода дори когато сме ангажирани.
Друга често допускана грешка е замяната на вода с газирани и подсладени напитки, които могат да натоварят организма с излишни захари, кофеин или фосфати. Такива напитки не хидратират ефективно и не могат да заменят чистата вода и нейната физиологична роля.
Приемът на голямо количество вода наведнъж, за сметка на равномерно разпределение през целия ден също не бива да се допуска. Някои хора съзнателно ограничават пиенето на течности, за да не им се налага често да посещават тоалетна – нещо, което крие риск от хронична дехидратация.
- Какви са симптомите на дехидратация, които могат да доведат до бъбречно увреждане?
- Жажда, сухота в устата, отпадналост, световъртеж, сърдечни оплаквания, както и появата на тъмна и намалена по обем урина са сигнали за воден дефицит в организма, които не трябва да се пренебрегват. Тези симптоми са чест индикатор за необходимост от повишаване на приема на течности, особено при пациенти с рискови фактори за бъбречно заболяване.
Поддържането на адекватна хидратация е критично условие за нормалната бъбречна функция и предотвратяване на увреждания, които могат да доведат до развитието на хронични бъбречни заболявания.
Необходимо е да се отбележи също, че прекомерната хидратация, макар и по-рядко срещанаq може да доведе до здравословни проблеми като хипонатриемия. Затова е важно да се стремим към балансиран и съобразен с нуждите на организма прием на течности.
