Истински летец изработва художествения проект на поредица от пощенски марки за въздушната ни поща
Автор: Яна Славянска
Преди 100 години при ученолюбива дружина „Искра“ в Казанлък се основава фонд „Покупка на пощенски аероплан“.
От бр. 46 на вестник „Казанлъшка искра“ от юни 1926 г. научаваме, че за целта е избран комитет, в който влизат началникът на гарнизона, околийският началник, градският кмет, директорът на смесеното педагогическо училище, директорът на техническото училище „Ив. Н. Хаджиенов“ и председателят на ученолюбивата дружина „Искра“.
Какво се е случило по-нататък с това начинание, не откриваме сведения в старата газета, но се знае, че първите самолети за българската авиация са закупени от Великобритания, Франция и Чехословакия, като към 1924 г. страната ни разполага с 18 учебни самолета и 2 хидроплана. През следващите 2 години са закупени още 12 пощенски, 2 учебни и 2 хидроплана, така че най-вероятно казанлъшката инициатива се е увенчала с успех.
От публикувани отчети за въздушната поща в България за периода 1929-1932 г. става ясно, че редовна „аеропланна поща” у нас има след 1929 г. През 1932 г. тя се пренася от три авиокомпании: полската „Лот”, френската „Сидна” и германската „Луфтханза” (През 1933 г. „Сидна” се слива с още няколко компании и се образува „Еър Франс”).
Малко по-късно възниква идея за отпечатване на нови пощенски марки за въздушна поща, като в плана за маркоиздаване за 1939 г. са заложени „нови марки за аеропланна поща със сюжети летящи авиони над красиви местности”. Такива марки, обаче, не се появяват в посоченото време „поради липса на подходящи сюжети”.
Любопитен факт е, че за да удовлетвори високите изисквания на филателистите към вида на пощенските марки, Българска поща решава да повери изготвянето на художествения проект на поредицата за въздушна поща, издадена през 1940 г., на истински летец.
„Сюжетите за марките са изработени от летеца-художник Константин Икономов, който освен художническите си дарби, с риск на живота си е прелетял със самолет над най-красивите, но най-опасни места на нашата родина, за да ни даде оригинални и крайно художествени сюжети”, отбелязва тогавашната филателна преса.
Следва да имаме предвид, че в онези времена в Царство България няма регистрирана стабилна българска авиокомпания. През 1927-1929 г. е направен опит да се наложи като такава „БУНАВАДЪ”, която е предлагала пътнически и пощенско-товарни превози между някои летища само в България. Със самолетите си компанията е превозвана и поща в малки количества и нередовно.
Тя обаче престава да съществува през 1930 г. и затова след 1929 г. в България се разменя само международна „аеропланна” или „въздушна поща” (от България за чужбина и обратно), която се пренасяла от чуждестранни самолети, преди закупуването на собствени наши пощенски аероплани.
