Стока, взета от физически магазин, може да бъде върната, само ако е дефектна и не може да бъде поправена


Стока, взета от физически магазин, може да бъде върната, само ако е дефектна и не може да бъде поправена
Снимката е илюстративна
05 Февруари 2025, Сряда


От „Ние, потребителите“ съветват хората винаги да се запознават с условията за продажба на търговеца, включително евентуалната възможност за отказ от покупка

Автор: Десант

Потребителите имат право да се откажат от вече закупена от физически магазин стока, само ако търговецът предварително е поел такъв ангажимент или продуктът е дефектен и не може да бъде поправен или заменен с нов.

Това разясни пред портала за бизнес новини Economic.bg основателят на онлайн платформата „Ние, потребителите“ Габриела Руменова. 

„Не съществува законова разпоредба, която да вменява задължение на търговците с физически обекти да дават възможност на клиентите си да се откажат от покупката и да получат обратно парите си за нея, освен ако стоката няма някакъв дефект.

Когато обаче даден физически магазин се е ангажирал да приема обратно продадените от него стоки в определен срок и при конкретни условия, макар законът да не го задължава, той е длъжен да спази това обещание. В противен случай ще е налице нелоялна търговска практика поради предоставяне на невярна информация, която дори може да се е оказала ключова при вземането на решение на потребителя да купи точно от този търговец.

За подобно нарушение законът предвижда санкция до 50 000 лв., забрана на практиката в бъдеще, а потребителят получава правото да развали договора, сключен в условията на прилагането на тази нечестна практика“, посочва експертът.

Предвид все по-разпространяващата се сред физическите обекти добра практика за връщане на покупките, от „Ние, потребителите“ съветват хората винаги да се запознават с условията за продажба на търговеца, включително евентуалната възможност за отказ от покупка и с правилата за упражняване на това право – ред, срокове, документи и т.н.

Тъй като физическите обекти не са задължени по закон да приемат обратно вече продадени стоки, при предоставянето на такава възможност те имат право да въведат свои правила за това и ние като потребители трябва да ги следваме.

За да защитите правата си, трябва да разполагате с доказателства, че физическият магазин е поел ангажимент да приема обратно закупени стоки. Това обикновено е посочено на информационни табели в търговската зала, на гърба на касовата бележка, в реклами и маркетингови материали на търговеца и др. Пазете и платежния документ, за да можете да докажете, че сте направили покупката от този търговец.

Потребителите обаче имат законово регламентирано право да върнат дадена стока, когато се установи дефект и търговецът не е в състояние да го отстрани с безплатен ремонт или не предложи замяна с нова в рамките на един месец след предявяване на рекламация.

При нарушени права първата стъпка е да се обърнете към търговеца и да предявите своята претенция с писмена жалба, в зависимост от възникналата ситуация.

Ако той предварително е поел ангажимент да прибере закупена стока при искане от клиента без посочване на обективна причина, а след това откаже, жалбата трябва да съдържа искане за разваляне на сделката на основание официалното обещание на търговеца за предоставянето на това право – той да приеме обратно стоката и да възстанови на клиента си заплатените за нея средства.

В случай че искането на потребителя за връщането на стоката се основава на дефект и търговецът трябва да реши рекламацията по този начин, то в жалбата се посочва, че след неуспешни ремонти продуктът отново дава дефекти и следва договорът за продажба да бъде разтрогнат.

За целта ще трябва да приложите/цитирате протоколи за неуспешни ремонти, затова винаги изисквайте вписване на жалбите ви в регистъра за предявените рекламации и протоколи от евентуални ремонти.

При неуспешни преговори с търговеца потребителят може да потърси съдействието на контролните органи и на компетентния съд, информират още от „Ние, потребителите“.


В категории: Новини , Коментари

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
ZajkovSKA
06.02.2025 07:00:28
0
0
1.
Светозаревиќ:Бугарија уште пред речиси еден век го наметнувала македонскиот јазик како дијалект
https://www.youtube.com/watch?v=iq9pJQgjS2g

Анти-българска книга на етнически сърбин + "етнически македонец":
Съдържанието накратко:
Българският езиковед и тогавашен председател на Българската Академия Милетич е успял да убеди руския славист Селишчев да нарече книгата му "Полог и неговото българско население" вместо "Есеи по македонската диалектология", уж едно от най-големите доказателства на българските академици за оспорване на "македонския език". Книгата беше публикувана през 1929 г.

Ама много преди 1929 г., какво казват сръбски, хърватски и словенски езиковеди?

"Интересно е да се изтъкне, че първите образци на българска реч и първата новобългарска граматика, с които българският език бе открит за света и за науката, са на разложки говор. През 1822 г. известният сръбски просветител и книжовен деец Вук Караджич издаде във Виена „Додатак к санктпетербургским сравнитељним рјечницима свију језика и нарјечја с особитим огледом Бугарског језика”, в който помести 273 думи, къса граматика, 27 народни песни и две глави от евангелието. За тях Караджич отбелязва: „Ове бугарске ријечи мени је писао и казивао прави бугарин из Разлога”. Като български определя Вук Караджич и кичевския диалект на Ь. Йоаким Кърчовски, на който е написана книгата „Различна поучителна наставления сочиненная иеромонахом Иоакимом Хаджи” (Будим, 1819). За Караджич български са не само говорите в Източна и Северна, но и в Централна Македония (Битолско и Прилепско). Той намира за особено чист българския език в четириезичния гръцко-влашко-българско-албански речник на арумънския просветител хаджи Даниил, поместен в неговата книга Дидаскалия.
[...]
С българска диалектология в Македония се занимава и авторът на известния сборник „Народне песме македонски бугара” (Белград, 1860) — сръбският изследовател Ст. Веркович. В писмото си към своето „Описание быта македонских болгар” той определя северната и южната граница на българската реч в тази област: „Въобще Македония е населена с народ, който говори най-чист български език, като почнем от най-северната граница, от върха Люботрън и свършим с най-южната, т.е. Средиземно море*.
[...]
Прям и обективен в писмата [1] си до проф. Л. Милетич е и големият хърватски славист професор от Виенския университет В. Ягич. В писмо от 31 дек. 1903 г. той съобщава във връзка с подготвянето на първата част от „Славянска енциклопедия”, че дели българските диалекти на три групи: „восточноболгарские наречия или говори, западноболгарские наречия или говори и македонские наречия или говори”. В друго писмо от 16 ян. 1904 г. той пише: „Аз вече, мисля, достатъчно съм определил положението на македонските говори, като съм ги поставил под заглавието „български език” („Ja sam mislim, već tim dovoljno označio položaj makedonskih govora, što sam ih smestio pod glavu „bugarski jezik”).
Известно е, че по почин на Ягич неговият бележит ученик словенецът В. Облак отиде в Македония да изследва българските диалекти в Солунско."

Единството на българския език в миналото и днес
Българска Академия на Науките. Институт за български език (1978)
стр. 21-22
https://macedonia.kroraina.com/bugarash/ed/edinstvoto_makedonija_2.htm

стр. 13 на "Народне песме македонски бугара" на Веркович:
Аз обаче нарекох тези песни български, а не славянски, защото ако днес попитате някой македонски славянин какъв е, веднага ще ви отговори: аз съм българин [болгарин] и езика си наричат български [болгарски], въпреки че всички що-годе грамотни хора наричат себе си славянобългари [славяноболгари]. Българските наречия на север от Македония, а особено в Стара Сърбия, около Враня, Куманово и Дупница, са много по-близки до сръбския език, отколкото това македонско наречие.

стр. 13 в оригинал:

Но я сам ове песме назвао бугарскима а не словенскима, због тога, йер данас кад би когод македонског Славенина запитао: що си ти? с места би му одговорио: я сам Болгарин, а свой йезик зову болгарским, премда многи йоле [или "иоле"? не разбирам думата] писмени люди, свагда себе називаю Славено-болгарима.

https://ia600202.us.archive.org/4/items/narodnepesmemak00verkgoog/narodnepesmemak00verkgoog.pdf

За Веркович във Враня се говори български език!!!

2. Чудя се дали всички депутати на РСМ са толкова глупави или тя е изключение:

"Яс не можам да разберам како 2 држави коищо, и ако говорат различни язици, можат да се разберат, не можат да се разберат."

Моника Зайкова
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%97%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0
Моника Зайкова (на македонска литературна норма: Моника Зајкова) е политик от Северна Македония.[1]
Биография
Родена е на 21 февруари 1991 година в град Скопие, тогава в Социалистическа федеративна република Югославия. Завършва право в частния ФОН университет. На 15 юли 2020 година е избрана за депутат от Либерално-демократическата партия в Събранието на Северна Македония.[1]

Според нея, българите и северномакедонците могат и не могат да се разберат същевременно!
Вероятно искаше да каже че българите и северномакедонците могат да се разберат, тоест смислово, езиково, въпреки че говорили 2 различни езика обаче, същевременно, все пак не могат да се разберат (тоест: не могат да се съгласят)
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки