Фотосите припомнят любопитни моменти от историята на Парка, както и документи и различни издания.
Автор: Десант
С поредица от събития Дирекцията на Природен парк „Шуменско плато“ отбелязва своя 45–и рожден ден.
По повод годишнината, във фоайето на РБ „Стилиян Чилиниров“ е подредена фотоизложба, която може да бъде разгледана до края на седмицата. Под надслов „45 години за хората и природата“ са подбрани фотоси, които показват ключови събития от работата на Дирекцията, като строителството на основните сгради, създаването на паркова инфраструктура, конкурси, пленери, фотопленери, акции, доброволчески инициативи, теренни проучвания и обмяна на опит с колеги от различни организации.
„Нашата селекция е малка извадка от стотиците дейности за тези 45 години. Опитахме се да покажем важното и красивото, направено за хората и природата, както и служителите, отдали труда си за Парка”, изтъкна по преме на откриването директорът инж. Красимир Христов.
Фотосите припомнят любопитни моменти от историята на Парка, както и документи и различни издания.
Празничното честване продължава с още събития. На 5 февруари от 10.30 ч. в Административния център на ДПП „Шуменско плато“ ще има поздравителна програма и представяне на нови инициативи.
На 6 февруари ще се проведе урок с първокласници от СУ „Панайот Волов“.
Шуменското плато е обявено за Народен парк на 5 февруари 1980 г. от Комитета за опазване на природната среда с цел да се съхранят ценните растителни и животински видове, уникалния платовидния ландшафт и за да се създадат условия за отдих и туризъм. По-късно той е прекатегоризиран в „природен“.
1.
Светозаревиќ:Бугарија уште пред речиси еден век го наметнувала македонскиот јазик како дијалект
https://www.youtube.com/watch?v=iq9pJQgjS2g
Анти-българска книга на етнически сърбин + "етнически македонец":
Съдържанието накратко:
Българският езиковед и тогавашен председател на Българската Академия Милетич е успял да убеди руския славист Селишчев да нарече книгата му "Полог и неговото българско население" вместо "Есеи по македонската диалектология", уж едно от най-големите доказателства на българските академици за оспорване на "македонския език". Книгата беше публикувана през 1929 г.
Ама много преди 1929 г., какво казват сръбски, хърватски и словенски езиковеди?
"Интересно е да се изтъкне, че първите образци на българска реч и първата новобългарска граматика, с които българският език бе открит за света и за науката, са на разложки говор. През 1822 г. известният сръбски просветител и книжовен деец Вук Караджич издаде във Виена „Додатак к санктпетербургским сравнитељним рјечницима свију језика и нарјечја с особитим огледом Бугарског језика”, в който помести 273 думи, къса граматика, 27 народни песни и две глави от евангелието. За тях Караджич отбелязва: „Ове бугарске ријечи мени је писао и казивао прави бугарин из Разлога”. Като български определя Вук Караджич и кичевския диалект на Ь. Йоаким Кърчовски, на който е написана книгата „Различна поучителна наставления сочиненная иеромонахом Иоакимом Хаджи” (Будим, 1819). За Караджич български са не само говорите в Източна и Северна, но и в Централна Македония (Битолско и Прилепско). Той намира за особено чист българския език в четириезичния гръцко-влашко-българско-албански речник на арумънския просветител хаджи Даниил, поместен в неговата книга Дидаскалия.
[...]
С българска диалектология в Македония се занимава и авторът на известния сборник „Народне песме македонски бугара” (Белград, 1860) — сръбският изследовател Ст. Веркович. В писмото си към своето „Описание быта македонских болгар” той определя северната и южната граница на българската реч в тази област: „Въобще Македония е населена с народ, който говори най-чист български език, като почнем от най-северната граница, от върха Люботрън и свършим с най-южната, т.е. Средиземно море*.
[...]
Прям и обективен в писмата [1] си до проф. Л. Милетич е и големият хърватски славист професор от Виенския университет В. Ягич. В писмо от 31 дек. 1903 г. той съобщава във връзка с подготвянето на първата част от „Славянска енциклопедия”, че дели българските диалекти на три групи: „восточноболгарские наречия или говори, западноболгарские наречия или говори и македонские наречия или говори”. В друго писмо от 16 ян. 1904 г. той пише: „Аз вече, мисля, достатъчно съм определил положението на македонските говори, като съм ги поставил под заглавието „български език” („Ja sam mislim, već tim dovoljno označio položaj makedonskih govora, što sam ih smestio pod glavu „bugarski jezik”).
Известно е, че по почин на Ягич неговият бележит ученик словенецът В. Облак отиде в Македония да изследва българските диалекти в Солунско."
Единството на българския език в миналото и днес
Българска Академия на Науките. Институт за български език (1978)
стр. 21-22
https://macedonia.kroraina.com/bugarash/ed/edinstvoto_makedonija_2.htm
стр. 13 на "Народне песме македонски бугара" на Веркович:
Аз обаче нарекох тези песни български, а не славянски, защото ако днес попитате някой македонски славянин какъв е, веднага ще ви отговори: аз съм българин [болгарин] и езика си наричат български [болгарски], въпреки че всички що-годе грамотни хора наричат себе си славянобългари [славяноболгари]. Българските наречия на север от Македония, а особено в Стара Сърбия, около Враня, Куманово и Дупница, са много по-близки до сръбския език, отколкото това македонско наречие.
стр. 13 в оригинал:
Но я сам ове песме назвао бугарскима а не словенскима, због тога, йер данас кад би когод македонског Славенина запитао: що си ти? с места би му одговорио: я сам Болгарин, а свой йезик зову болгарским, премда многи йоле [или "иоле"? не разбирам думата] писмени люди, свагда себе називаю Славено-болгарима.
2. Чудя се дали всички депутати на РСМ са толкова глупави или тя е изключение:
"Яс не можам да разберам како 2 држави коищо, и ако говорат различни язици, можат да се разберат, не можат да се разберат."
Моника Зайкова
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%97%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0
Моника Зайкова (на македонска литературна норма: Моника Зајкова) е политик от Северна Македония.[1]
Биография
Родена е на 21 февруари 1991 година в град Скопие, тогава в Социалистическа федеративна република Югославия. Завършва право в частния ФОН университет. На 15 юли 2020 година е избрана за депутат от Либерално-демократическата партия в Събранието на Северна Македония.[1]
Според нея, българите и северномакедонците могат и не могат да се разберат същевременно!
Вероятно искаше да каже че българите и северномакедонците могат да се разберат, тоест смислово, езиково, въпреки че говорили 2 различни езика обаче, същевременно, все пак не могат да се разберат (тоест: не могат да се съгласят)