Кои са известните средновековни българи, които носят името на св. Димитър Солунски, покровителя на Асеневци


Кои са известните средновековни българи, които носят името на св. Димитър Солунски, покровителя на Асеневци
25 Октомври 2024, Петък


Култът към солунския чудотворец е един от най-силните във Второто българско царство

Автор: Проф. Пламен Павлов

Димитър е сред най-популярните у нас лични имена, а денят на успението на св. Димитър Солунски (280 – 26 октомври 306 г.) е както църковен, така и народен празник. Димитровден бележи началото на зимата и края на активния земеделски сезон, свързан е с почитта към починалите предци, както и с гостоприемството. В миналото празникът е слагал край на „сезона“ за българските хайдути, които слизат от планините, за да излязат отново по Гергьовден.

Не на последно място, 26 октомври е имен ден за носещите името на светеца и негови производни – Димитър, Димитрина, Митьо, Мито, Мита, Митре, Димо, Димка ... Димитровден е традиционен празник на Сливен, Видин, Айтос, Болярово, Радомир и други градове и селища.

Потомствен аристократ, син на управителя на Солун, наследил го на високия пост, младият римлянин Димитър е ревностен християнин, който открито изповядва своята вяра – въпреки недоволството на върховните управници на империята. Император Максимиан сваля Димитър от високия пост и го хвърля в затвора, но преди да е съден той е убит в килията си от римски войници.

Църквата канонизира великомъченика и развива неговия култ, особено като покровител на Солун. През вековете са написани редица творби за светеца, обединени в поредица „Чудеса“.

Св. Димитър е почитан в целия християнски свят, поради което ще обърнем внимание на неговия светителски култ в средновековна България и на известните ни тогавашни българи, носещи неговото име.

Името на солунския чудотворец навлиза у нас с покръстването през 864 г. Вторият по ред преславски патриарх (първият се е казвал Леонтий) е Димитрий. Уви, за тази личност не знаем почти нищо, но със сигурност става дума за висш духовник от кръга на цар Симеон Велики и неговия син св. цар Петър.

Допуска се, че при Димитрий високият църковен сан е признат от Константинополската патриаршия по силата на мирния договор, сключен през октомври 927 г. от цар Петър и император Роман I Лакапин.

Друг виден българин от Х в. е жупан Димитър, управлявал в Северна Добруджа. Името му е известно от надпис на кирилица от 943 г., открит при с. Мирча вода (днес в Румъния). От частично запазения текст може да се разбере, че жупанът изгражда храм на името на своя покровител св. Димитър. Събитието, отразено в надписа, навярно е печенежкото нахлуване в България през същата година.

Знаем и двама Самуилови военачалници, носещи името на светеца. Първият е Димитър, наречен и „полемарх“ (“воевода“) от византийския писател Кекавмен, който при това е негов внук по майчина линия. Кекавмен съобщава, че е използвал спомените на дядо си при своя разказ за превземането на Сервия от българите под неговото командване. За високото положение на Димитър свидетелства и обстоятелството, че след завладяването на България  император Василий II го удостоява с високата титла „патриций“.

Друг Самуилов военачалник е Димитър Тихон, който през 1001  г. отбранява крепостта Колидрон, южно от Дойранското езеро, и е запомнен като непоколебим борец за българската кауза.

Култът към св. Димитър е един от най-силните във Второто българско царство. Както е известно, обявяването на въстанието на Петър и Асен през зимата-пролетта на 1186 г. е свързано с търновския храм „Св. Димитър“.

Възможно е светецът да е приет като покровител на фамилията много преди въстанието – върху личния печат на известния българин Борил, силна фигура във византийския дворец в края на XI в., който според някои учени е прародител на Асеневци, е изобразен именно св. Димитър Солунски.

Петър и Асен строят църква, посветена на солунския светец, а при нейното тържествено освещаване обявяват началото на освободителното въстание и възобновяването на българското царство. Пред ликуващото множество е изнесена една чудотворна икона на светеца, донесена в Търново след превземането на Солун от италианските нормани (1185 г.). Това става най-вероятно с помощта на български войници от гарнизона на града.

Според византийския богослов Теодор Валсамон иконата е върната обратно във Византия от император Исак II Ангел, който през лятото на 1186 г. успява временно да превземе Търново. Според константинополския патриарх Калист I в Търново е имало и частица от мощите на светеца. Донякъде е парадоксално, че нямаме нито един цар с име „Димитър“, но пък по-малкият брат на Иванко, съперникът и убиец на цар Асен, се е казвал Мито.

Ликът на св. Димитър е върху печатите и монетите на първите Асеневци и с основание Фани Попова-Мутафова озаглавява своя известен роман „Солунският чудотворец“. „Обсебването“ на св. Димитър от българите провокира реакцията на византийската пропаганда – целенасочено е пуснат слух, че при обсадата на Солун през есента на 1207 г. цар Калоян е убит лично от небесния закрилник на града…

Знаем двама духовници с името Димитрий, които във времето на цар Иван Асен II са епископи на Велбъжд (Кюстендил) и Белград (днешната сръбска столица, български град в онази епоха). Димитър се е казвал един от зографите, създали прекрасните стенописи в Боянската църква (1259 г.).

Според проф. Зарко Ждраков подписът на тоци художник се чете върху меча на св. Димитър и в посвещения към сцени, рисувани от него. От един позлатен сребърен пръстен научаваме името на „Димитър комис царичин” – доверен служител, отговарящ най-вероятно за охраната на неизвестна по име търновска „първа дама“.

Димитър се е казвал и „пчеларят царски" от с. Мусина, подписал се в приписка към Брашовския миней от времето на цар Иван Александър. Димитър оставя и наивна, но много ценна рисунка на крепостта Царевец с двореца, патриаршията, крепостните стени и кули. Скицата на „пчеларя“ е най-точното запазено изображение на средновековната ни столица.

В края на ХІV – началото на ХV в. срещаме името на още един Димитър Зограф, който работи извън пределите на вече поробена България и е приближен на митрополита на Киев, Москва и „цяла Рус“, българинът Киприан.

Името „Димитър“ продължава да е популярно и сред българите в Македония. Димитър се казва синът на владетеля на Северна Македония деспот Деян от първия му брак, по-голям брат на  деспот Иван/Йоан Драгаш и на „господин“ Константин Драгаш. Димитър носи титлата „воевода” и заема различни служби при своите по-млади, но стоящи по-високо в йерархията братя, управлява град Щип и е ктитор на църквата „Св. Георги” в с. Горни Козяк, Щипско.

Димитър, наричан и Митраш, е най-малкият от синовете на крал Вълкашин и брат на прочутия крал Марко/ „Крали Марко“. Митраш не се примирява с васалното поведение на Марко към османците. През 1394 г. заедно с брат си Андриаш емигрира в Унгария. Назначен е от крал Сигизмунд за управител на областта Заранд и крепостта Вилагош в Банат (днес в Румъния).

По същото време по онези места се подвизава и Фружин, „господарят на Загора“ (Търновското царство), син на цар Иван Шишман. Няма как между двамата видни българи да е нямало контакти, за които обаче не знаем нищо.

Пред втората половина на XIV в. срещаме името на художника, книжовника и преводача Димитър Зограф. През 1356 г. той изписва църквата в с. Дреново, Тиквешко, а във времето на крал Марко превежда книгата „Шестоднев" на Георги Писидийски.

Тъжна е съдбата на друг Димитър, чието име е съхранено в нотариален акт от 1383 г. Документът удостоверява продажбата на отвлечения от османците и продаден на един венецианец „…роб на име Димитър, българин от града, наречен Воден…" (днес Едеса в Гърция).

Димитър се е казвал и един монах и книжовник в манастира „Св. Йоан Предтеча“ край Слепче, Прилепско. От него е запазен ръкопис, датиран към 1395 г. Както отбелязва доц. Иван Лазаров, монахът с мъка разказва за страданията на българите в годините на османското завоевание: „По попущение Божие предадени бяхме заради нашите грехове /…/ на измаилтяните /…/ и тогава беше запустение и скръб велика…“

Източник: ТРУД


В категории: История , Новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки