Експерт: Трябва да има законово изискване ресторантите да предоставят информация за имитиращите продукти


Експерт: Трябва да има законово изискване ресторантите да предоставят информация за имитиращите продукти
Снимката е илюстративна
23 Септември 2024, Понеделник


При премълчаването на това обстоятелство на търговците ще може да се търси отговорност по линия на нелоляните търговски практики

Автор: Десант

Отбелязването в менютата на ресторантите и на подходящи места при павилионите за бързи закуски на евентуално наличие на имитиращи продукти ще отговори на изискването потребителите да получат дължимата им информация за предлаганите стоки. Ако има такова законово изискване, при влагането на „заместители” и премълчаването на това обстоятелство на търговците ще може да се търси отговорност и по линия на нелоляните търговски практики.

Коментарът е на основателя на некомерсиалната платформа „Ние, потребителите“ Габриела Руменова по повод подготвяната от Министерство на земеделието наредба за по-строг контрол при използването на имитиращи млечни продукти.

В ефира на телевизия Bulgaria ON AIR тя изрази мнение, че от гледна точка на потребителското право изричното посочване на информирация относно имитиращи продукти в предлаганите ясния или закуски в заведенията за хранене е достатъчно да става и само при наличието на такива.

„Нека обаче търговците да знаят – в случай че се приеме това изискване, ако си спестят тази информация, а е трябвало да признаят, че има имитиращи продукти, то тогава също биха подлежали на санкция, защото това е нелоялна търговска практика. Премълчаване на съществена информация”, обясни експертът.

И добави, че когато търговците предоставят, съответно не предоставят такава информация за клиентите си, те застават официално зад това свое твърдение.

„Но, когато бъдат проверени от контролните органи и бъде установено нещо различно, то тогава те подлежат на санкция. Ако пък не бъде, не виждам какво ги притеснява”, посочи още Руменова. 

Отделен въпрос е как ще се гарантира коректността на търговците. Защото въвеждането на подобно изискване ще бъде от полза за потребителите само ако има гаранция, че се спазва. Това означава да се потърсят механизми за осъществяването на ефективен контрол, което е функция от обстоятелството, че институциите разполагат с ограничен ресурс. Отново потребителите ще трябва да бъдат активна страна.

В студиото на „България сутрин” Габриела Руменова обърна внимание на темата за избора ни какви храни да консумираме в контекста на нашето съзнание за опазването на здравето ни.

„Дори при пазаруване от търговската мрежа много хора купуват имитиращи продукти с пълното съзнание за това. Но този избор е свързан и с покупателната способност на потребителите”, отбеляза още Руменова.


В категории: Добри Вести , Коментари

2
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
2
Rudar Rudarovic
25.09.2024 05:22:37
0
0
https://rgnpress.ro/2024/09/in-timp-ce-romania-da-ajutoare-militare-si-umanitare-uriase-ucrainei-regimul-de-la-kiev-ne-baga-cutitul-in-spate/

"Totodată, Anatol Popescu a reamintit că, după presiuni de două decenii din partea mediului asociativ românesc din Ucraina, Kievul a cedat în 2023 în chestiunea eliminării sintagmei „limbă moldovenească” din învățământul școlar din regiunea Odesa."

Превод:
Анатол Попеску (един от лидерите на румънците в Украйна) е припомнил че след натиск от повече от 20 години от страна на румънските организации в Украйна, тази държава беше принудена през 2023 г. да отстрани училищния предмет "молдовски език" от училищата в област Одеса.

Там има доста хора които се декларират етнически молдовски и наричат родния им език молдовски език.
Натиск имаше обаче от страна на румънската държава, а не от румънските организации в Украйна които не са в състояние да натискат Украйна.
Там ще се преподава "румънски език" вместо "молдовски език".
Това ще доведе до румънизация на част от днешните етнически молдовци които живеят в област Одеса.

Забележки:
Западната част от област Одеса (разположена западно от река Днестър) беше в състав на Велика Румъния. Тя е част от историческата област Бесарабия, заедно с територията на почти цялата независима Молдова (без Приднестровието) и околностите на украински гр. Хотин.
Град Хотин е разположен в област Чернивци. Част от площта на тази област е буковинска, а не бесарабска. Само околностите на гр. Хотин са бесарабска територия.
Град Чернивци и околностите са част от историческата област Буковина.
Градчето Херца и околностите му не са нито бесарабски, нито буковински.
В Буковина няма етнически молдовци, там има етнически румънци (разбира се, редом до украинското болшинство на населението и до други национални малцинства). Там носителите на румънски като роден език са с румънско етническо самосъзнание.
В Хотински край няма етнически румънци. Там носителите на румънски като роден език са с молдовско етническо самосъзнание, подобно на молдовците от западната част на област Одеса (районът на гр. Измаил, Болград и т.н.). И двете територии са бесарабски.

Защо Румъния не упражнява натиск върху Хърватия, при положение че тази държава признава не един, а 2 различни помежду си румънски езици, чрез Европейската харта за регионалните или малцинствени езици (Istro-Romanian + Boyash Romanian)?

Languages covered
https://rm.coe.int/november-2022-revised-table-languages-covered-english-/1680a8fef4

Един възможен отговор е че Хърватия признава т.н. истро-румънски а и бояшо-румънски език, тоест при и двата имена на езици има и "румънски", за разлика от Украйна, която признаваше молдовски език като отделен от румънския. При "молдовски" няма съставна част "румънски".
Това вероятно не е причината поради която Румъния не се е сърдила на Хърватия.
Има белоруски език който е отделен от руски. Така че може да се каже че и истро-румънският е отделен и различен от бояшо-румънския.

(Езиково бояшо-румънски е литературен/стандартен румънски, обаче в архаичен облик и с много хърватизми, докато истро-румънският е много различен от румънски -- независимо дали от стандартния румънски или от архаичния бояшо-румънски. Истро-румънски език има огромно славянско влияние и е неразбираем за румънци. За румънските "езиковеди", включително и особено за членовете на Румънската "Академия", истро-румънски бил само диалект на румънски, докато бояшо-румънски бил под-диалект на румънски.)

Истинската причина поради която Румъния не притиска Хърватия е че няма териториални претенции към нея.
За разлика от Украйна спрямо която Румъния има такива претенции, включително и на полу-официално ниво. Така че румънските власти са направили всичко възможно за Украйна повече да не признае молдовското й национално малцинство, а да го сметне за румънско (независимо че има много хора в Украйна които се само-декларират етнически молдовци!!!) и също така, повече да не признае съществуването на молдовски език.

Какво означава полу-официално ниво?
Учебниците по "история", одобрени от официалното ведомство на държава Румъния на име Министерът на Образованието. В тях пише че Украйна и България са крадци на уж изконни румънски земи които през "трагичната" 1940 г. са унищожили идеалната Велика Румъния.
Също така имаше опити от страна на Румъния да натисне Бг.:
1. да признае румънското й национално малцинство, при положение че в Бг., а и в други страни (Франция, Гърция) няма национални малцинства.
2. да признае че власите (които имат румънски роден език обаче са с бг. етническо самосъзнание), румънците, аромуните, даже и циганите с румънски роден език ("влашките цигани") са етнически румънци.
Забележки:
Аромуните говорят отделен език, подобен на езика на власите които живеят в Северна Македония. Той не е чак толкова неразбираем за румънците както истро-румънски език, обаче аромунският определено не е румънски диалект (независимо от мнението на Румънската "Академия").
Аромуните живеят в южна България, докато власите и румънците живеят в северна Бг.
Влашките цигани се само-наричат рудари а и румънците ги наричат така. Те са от различни под-рода: вретенари, копанари, коритари, мечкари (на румънски урсари) и т.н.
Те са християни.
Бояшите в Хърватия и други страни (Сърбия, Унгария) са цигани с роден език румънски, тоест нещо като "рударите".
През 2000 г. Румъния е признала рутенското/русинското й национално малцинство като отделно от украинското, а през същата година (съвпадение?) е признала нейното "македонско малцинство" като отделно от българското, обаче Румъния е успяла да натисне Украйна повече да не признае молдовското й национално малцинство и молдовски език.
Украинските езиковеди и официална Украйна са на мнение че русините са украинци, подобно на казуса с българските езиковеди, историци и обикновените българи които на мнение че "македонците" са българи.
1
Christopher Roy
25.09.2024 00:01:14
0
0
Предложение быстрого кредита

Вам нужен кредит для оплаты счетов? Или для вашего бизнеса, если это так, отправьте электронное письмо: (cristydavis533@gmail.com) заполните эту информацию, чтобы внести ваше имя в нашу базу данных.
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки