Мине се, не мине някой ден и от Етнокухнята в двора на бургаския Етнографски музей из центъра на морския град се понасят божествени ухания от вкусните кулинарни изкушения, които се готвят там.
В последния работен ден от тази седмица директорът на културната институция – д-р Милен Николов, лично приготви за посетителите апетитни питури по Ичеренски. Родът на майка му е от Ичера и именитият археолог и историк е научил рецептата за питурите от своята баба Мария, докато е прекарвал като малък ваканциите си в атрактивното банканско селце, сгушено покрай Ичеренската река точно по средата на пътя между Котел и Сливен.
Всъщност няма нищо сложно при стъкмяването на тази тестена закуска. Използва се обикновено хлебно тесто, което може да е домашно приготвено, но може и да се вземе готово от магазина. Пълнежът за класическите питури е от натрошено сирене, но по думите на д-р Николов, те може да се приготвят и с кашкавал, колбас, конфитюр или към сиренето да се добави яйце.
Тестото се разделя на малки топки, които се разточват, намазват се с краве масло (в оригиналната рецепта – със свинска мас), прегъва се на две и се запечатват по краищата с натискане на пръстите, за да не изтече плънката. След което се пържат или изпичат на сач.
Баба Мария ги е пекла директно върху плочата на старата чугунена печка на дърва. Нареждала ги по края на плота й, за да не прегоря.
В днешните модерни времена, в които „дървените“ печки вече са само музейни експонати, питурите се пекат на сач. Милен Николов приготви и изпържени в тиган. В него стават по-пухкави, но на сач са по-здравословни, отбеляза майстор-готвачът историк с родови корени от Котленския край.
