Екипът на Природен парк „Витоша“ провежда ежегодния мониторинг на корояд типограф в смърчовите гори на планината. Това е бръмбар, който напада преди всичко стари и отслабнали смърчови дървета. Размножаването на вредителите протича под кората, където ларвите им прегризват проводящата тъкан. В резултат на това се нарушава движението на вода и хранителни вещества, а дърветата изсъхват и загиват.
По дървесните стъбла се поставят уловители, които представляват черни кутии с процепи, в които са поставени специални вещества – феромони. Те излъчват миризма, която привлича бръмбарите корояди. Чрез поставянето на уловители се проследява динамиката в числеността на насекомите.
Обслужването им се осъществява съвместно с експерти от Лесозащитна станция – София и включва събиране и отчитане на броя на уловените насекоми-вредители, както и почистване на капаните и подмяна на феромоните в тях.
Природен парк „Витоша“, който е първият по рода си на Балканския полуостров, е създаден в началото на ХХ век с основна цел опазване и съхранение на смърчовите гори. До 2001 г. той впечатлявал с величествени смърчове, някои от които над 30 метра високи, с огромни зелени корони, които са играели ролята на местообитание на птици и животни.
За жалост от тази екосистема днес е останал само тъжен спомен, изразяващ се в стърчащите изсъхнали стволове на някогашните смърчове. Красивата и гъста гора е заменена от купища паднали дървета, а огромните петна от изсъхнали иглолистни дървета могат да бъдат видени дори от центъра на София. Най-големи са пораженията във високите части, където са и туристическите центове Алеко, Златните мостове, Офелиите. А в резервата Бистришко бранище иглолистни дървета почти не са останали.
Гората вече повече от 20 години се опитва да се възстанови от събитията от началото на новия XXI век.
Публикация в сайта ekonovini.bg от миналата година разкрива какво точно се е случило през 2001 г.
„На 22 май 2001 г. силен щорм поваля хиляди смърчове в резерват Бистришко бранище и в района на Офелиите – засегната е площ от 600 дка. Месец след бурята се събира съвет от професори от БАН, Лесотехническия университет и Института по гората към Министерство на земеделието.
Учените са категорични - падналите дървета незабавно трябва да се изнесат или най-малко да се обели кората, защото има опасност от бурно разпространение на корояд типограф - буболечка, която засяга само иглолистни гори. Експертите в официални становища и протоколи предупреждават, че ако това не се стори, има реална опасност короядът да унищожи всички иглолистни гори на Витоша.
И това се случва. За кратко време от 600 дка. заразата се разпростира на над 12 000 дка.
Кои са виновниците? По това време директор на парка е небезизвестният Тома Белев (за известно време и заместник-министър на околната среда и водите в коалиционното правителство на Кирил Петков, б.р.). Той, заедно с групата еколози, сред които Андрей Ковачев, Димитър Василев, и с подкрепата на няколко експерта от Министерство на околната среда и водите, както и един от Англия, и след масирана медийна атака, призиви за протест и гражданско неподчинение, се налагат над експертите и не позволяват нито едно от дърветата да бъдат изнесени от засегнатия район, нито да се обели кората.
Според тях това било човешка намеса, която е недопустима в резервата, и гората щяла по естествен път да се справи с проблема. Това обаче не се случва.
В тази хранителна среда корояда типограф толкова скоростно се разпространява, че е поразена цяла Витоша. Заразата стига и ниската част на парка - Бистрица, Бояна, Драгалевци, Симеоново, Княжево, Владая, Рударци и Кладница“.
