Още със създаването си, варненското археологическо дружество, предшественик на Археологическия музей, започва да създава монетна колекция. През годините тя е грижливо попълвана, като артефактите са внимателно подбирани, с основен акцент на колективни находки, монети свързани с историята на града, както и находки от самия град, така необходими за датирането на археологическите пластове.
Така, в наши дни, Археологическият музей разполага с внушителен фонд от над 70 000 монети. Очаква се, в началото на 2024 година, след продължително прекъсване да бъде възстановена монетната експозиция в музея.
В 28 витрини, посетителите ще могат да видят около 1500 артефакта, от зората на монетосеченето до XIX век, подредени хронологично и тематично.
Първи в колекцията ще са най-ранните парични знаци по нашите земи – аполоновите слитъци. Те са под формата на върхове на стрели и делфини, и са посветени съответно на два култа към елинското божество. Намирани са по западното крайбрежие на Черно море, като са известни няколко полиса, в които са били отсичани.
Предполага се, че освен в Олбия, слитъци – делфини са били отсичани и в Одесос (Варна), тъй като има писмени сведения, че в града е имало храм на Аполон-делфиний, а именно храмовете са първите своеобразни банки и институции по контрол на „паричните“ знаци в Античността. Колекцията на музея включва още много интересни монети от този период.
Публиката ще може да види и първите златни монети на Балканите, сечени по разпореждане на Филип II Македонски, както и образци от сребърните драхми и тетрадрахми на неговия син Александър III Македонски, наричан „Велики“. След завладяването на Персийската империя, в неговите ръце попадат колосални количество сребро и той превръща монетите със своя лик в първата глобално призната валута. Техни подражания се срещат дори няколко века по-късно.
Посетителите ще могат да видят още монети сечени от скитски владетели и интересни подражания на тасоски драхми. Някои от тях са изработени от неграмотни майстори, което се разбира от липсата на надписи и неумелите изображения, но като тегло и чистота на пробата отговарят на стандартите и на практика не са фалшификат.
Любопитни са и образците на тракийските владетели, например тези на Реметалк I. От обратната страна на монетата са изобразени Август и съпругата му, със зодиакалния знак на императора – козирог. Колекцията включва още монети от западнопонтийските градове от римския период, като особено интересни са две от тях.
Първата показва крепостната порта с кули от античния Одесос, и така дава информация за тази част от укрепленията на града, която все още не е издирена от археолозите, а втората показва Марцианопол (Девня) „от птичи поглед“.
Експозицията ще включва и монети от различни елински полиси, включително и образец с лика на Омир. Много интересна е и колекцията от римски монети, която включва както денарии от годините на републиката, така и широко разнообразие от екзепляри сечени от различни императори.
Сред образците има сечени от Цезар и Октавиан, както и разнообразие от варианти използвани в империята до III век от н.е., включително и златен солид на император Теодосий II. Краят на античното монетосечене и началото на средновековното обикновено се свързва с паричната реформа на император Анастасий в края на V и началото на VI век. Той решава да обедини масовите дребни монети с ниско качество – миними, в по-едри медни монети. В началото те са с 4 номинала, но по-късно е добавен още един.
Посетителите ще могат да видят и такива монети, които могат да бъдат наречени първообраз на съвременните, тъй като на тях за първи път са видими обозначения за стойност, място и година на отсичане и други. Интерес за българската публика вероятно ще представлява сребърна монета от управлението на Константин IV Погонат, намерена край Варна.
Българската държава на Балканите възниква след победа срещу този ромейски владетел и се предполага, че монетата е свързана с тези събития. Пред публиката ще бъдат изложени още много образци на средновековни византийски платежни знаци. Сред тях са интересните корубести монети, както и сребърни монети от Трапезундската империя.
Любопитни са още парите сечени от български владетели. Сребърни монети на цар Тодор Светослав и други, вероятно на деспот Добротица или на Йоан Тертер. В отделни витрини публиката ще може да види разнообразието от османски парични знаци.
Първите монети навлизат по българските земи още през XIV век, като са сечени от султан Орхан I. Също в отделни витрини ще бъдат представени западноевропейските пари, които са използвани от българите след падането им под османска власт и намирани в региона. Сред тях са монети на кралете Сигизмунд и Владислав III Варненчик, а в последствие и огромного разнообразие от сребърни монети, основно талери.
Любопитно е, че европейските пари са били с по-високо качество от османските и султаните са изисквали раята да плаща данъците си с тях, вместо с имперските. Очаква се монетната колекция да бъде открита в началото на 2024 г.
Повече подробности можете да научите от документалния филм на телевизия СКАТ ТУК.
