Пълното им стопяване ще бъде загуба както за природното ни наследство, така и за туристическия потенциал, категоричен е експертът по геоморфология, хидрология и глациология
Автор: Десант
Доц. Емил Гачев представи пред журналисти резултатите от най-новите теренни проучвания на микроледниците в Пирин и на Балканския полуостров и разказа каква е връзката между променящия се климат и процесите, които се случват във високата планина.
„В Пирин се очаква малките ледници да изчезнат окончателно към 2045 г., като е възможно и преди това да се стопяват напълно през повечето лета“, каза Емил Гачев.
У нас съществуват два микроледника, а теренните проучвания показват, че площта на единия микроледник в Пирин се е увеличила, но другият, който е разположен само на 1 км разстояние, се е смалил до рекордно ниски нива.
Данните са интересни, защото миналата година също бяха отбелязани рекордно ниски нива на площта на втория ледник.
Двата ледника се намират в циркуса Големия казан. Те се наричат съответно Бански суходол и Снежника под връх Вихрен. При сондажи на дълбочина над 10 метра във втория през 2006 г. е открит лед на възраст над 100 години.
„Най-голямата ценност на българските малки ледници е, че са безпристрастни и точни регистратори на колебанията и промените в климата. С тяхното стопяване ще изгубим обекти на природното наследство, които са съществували без прекъсване поне 500 години. Пълното им стопяване ще бъде загуба както за природното ни наследство, така и за туристическия потенциал“, обясни още доц. Емил Гачев.
Доц. д-р Емил Гачев е доцент в катедра География, екология и опазване на околната среда към Природо-математическия факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“, като работи и в департамент „География“ към НИГГГ-БАН. Докторска степен (специалност Ландшафтознание) получава през 2005 г. от ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски“.
Оттогава се занимава с научно-изследователска работа в сферите на геоморфологията (ледников и криогенен релеф), хидрологията (изследвания на планински езера), глациологията (съвременни ледникови микроформи) и климатичните промени в планините на България и Балканския полуостров. Преподавател по хидрология, геология (ЮЗУ) и ландшафтна екология (УАСГ).
