Тя е плод на мащабен изследователски проект, който обхваща над потопени 70 селища
Автор: Десант
Във фоайето на Института по етнология и фолклористика с етнографски музей (ИЕФЕМ) при БАН в първия ден на август бе открита изложбата „Потопеното наследство“, в която са представени снимки, включително и направени от високо, на обезлюдени села, послужили като терен за строежа на някои от язовирите в България.
Експозицията е резултат от 4-годишен проект на учени от различни области, като етнография, фолклористика, както и на географ, които на място са проучили останките от заличените населени места, както и спомените и разказите на изселници от тях.
Става въпрос за мащабен изследователски проект, който обхваща над 70 селища, останали в границите на над 20 язовира, а това предполага срещи със стотици хора, разпръснати в различни краища на България.
През социалистическия период с разгръщането на индустриализацията и електрификацията в страната са построени десетки големи и стотици по-малки изкуствени езера, които да захранват ВЕЦ-ове и да осигуряват поливното земеделие и битовото и промишленото водоснабдяване. Сред най-големите проекти са язовирите Искър, Студен кладенец, Копринка (тогава Георги Димитров) и други.
На тяхно място са били разположени села и разнообразни археологически паметници, които се налага да бъдат потопени. За целта населението е обезщетено и преместено в други селища, а къщите и повечето обществени сгради – разрушени. Като мълчаливи свидетели за някогашните общности остават църквите или изселващите се поставят паметници, напомнящи за някога съществувалото село.
С помощта на много спомени от хората и техните лични семейни истории, учените се опитват да събират все по-интересна информация за селата, които са останали на дъното на някой язовир.
Благодарение на проучването те научават повече за планирането на тези язовири, процедурите на отчуждаване и обезщетяване, промяната в пейзажите и още много други процеси около този интересен феномен.
„Това е отразено и в около 20 пана в нашата експозиция. Тук могат да се видят елементи от процеса на изграждане на един язовир – обезщетяването на хората, преместването, разрушаването на къщите. Построяването на новите им къщи, много често типови и формиращи еднакви квартали, като в мястото, от което изселниците идват. След това завръщането им в търсене на останки от селото и събиране на потомците, в опит да запазят поне спомена за унищоженото село.
Подготвили сме няколко витрини, в които показваме малкото оцелели предмети от с. Елешница, останало на брега, но пак изселено и разрушено при строежа на язовир Пясъчник (Пловдивска област) и от с. Жребчево (Централна България), дало името на язовира, построен там.“ - разказва пред БНР д-р Лина Гергова, която е част от проучвателния екип, работил по проекта.
Изложбата за потопеното наследство в язовирите на България ще може да бъде разгледана в ИЕФЕМ до края на септември. А за учените от БАН краят на този проект е и отправна точка към следващия – за съдбата на съвременните обезлюдени села, която е сходна с потопените, но вече по съвсем друга причина.
