Въпросът не е до миризмата, а защо внасяме любеници от Африка
Автор: Дина Харизанова
Една диня с дъх на ацетон се търкаля от няколко дена в общественото пространството, та чак осмърдя орталъка. Юрнаха се контролните органи да изследват сочния плод за подозрителния му аромат.
Цяла Агенция по храните бе впрегната да проследява следите на ацетоновата любеница - от търговеца, та чак до дистрибуторския център. Издириха се некупените количества от партидата, които бяха „възбранени“ (терминът е на БАБХ) до изясняване на случая.
Междувременно набедената за опасна диня бе подложена на множество лабораторни изследвания - да бе заразена с ковид, нямаше толкова да я проучват и анализират.
Та разгеле, излязоха резултатите и се оказа, че в нея няма грам следа от замърсяване - ни с пестициди, ни с тежки метали, нито с микробиологични примеси и мръсотии. И никаква следа от ацетон. Демек - нищо й няма на любеницата.
Така и остана мистерията откъде се е взел ацетоновия аромат - сън ли е бил, или илюзия, както се пееше в една популярна песен.
То няма лошо потребителите да вдигат пара за всичко, което ги съмнява в качеството на закупените продукти. Но то пък толкова врява за една миризма, бива ли?!
Била внос от Мароко - че кой знае как миришат мароканските дини, може туй да е естественият им дъх. Що пък никой не повдигна въпроса защо внасяме дини чак от Африка и какво става с родното динепроизводство.
По оперативни данни на Министерството на земеделието за 2022 г. засетите площи с дини у нас са 3297 хектара, което е с 33,5% по-малко от година по-рано. Прибраната реколта пък е с близо 60% по-малко на годишна база.
Проблемите в бранша са стари - ниска изкупна цена, малки субсидии, недоимък на работна ръка. А отглеждането на дини се извършва предимно с ръчен труд. Производството им е доста трудно и несигурно, тъй като през лятото производителите се сблъскват с високите температури, трудности с поливките и не на последно място проблемите с болести и вредители.
Все повече производители се отказват да садят дини. По думите на един от тях в едно миналогодишно телевизионно интервю, в София не се продават български дини, а 98% са гръцки.
Ей върху това трябва да се замислим повече, а да не правим от мухата слон, затова, че мароканският внос смърдял. Смърди - и то не на ацетон, а май на съсипано българско производство!
