Как се правеха войнишките изпращания в борческото село родопско село Жребичко, известни като шануване


Как се правеха войнишките изпращания в борческото село родопско село Жребичко, известни като шануване
Снимки: Архивни фотографии от шануването на войниците в Жребичко
26 Април 2023, Сряда


Преживяното трябва да бъде споделено, за да остане

Автор: Проф. д.пс.н. Илия Пеев

В навечерието на Деня на храбростта и празник на Българската армия – 6 май, искам да разкажа на читателите как в героичното село Жребичко, перлата в короната на Брацигово, десетилетия наред се организираше тържествено изпращане на младежите новобранци в родната казарма.

Вълнуващият и незабравим ритуал шануване често продължаваше десетина дни и оказваше толкова силно въздействие върху будните жребичани, че се помни цял живот.



Ние не знаем кой, кога, защо и как за първи път в Жребичко е кръстил тържественото изпращане на поредния набор в казармата с магическата кармична дума шануване, но изхождайки от науката етимология, се убеждаваме, че мъдрият народен гений е измислил най-точната дума за този харизматичен ритуал.

В съвременния български език думата шануване не се употребява, няма я и в българските речници. Освен в България, в миналото тя се е употребявала във всички славянски езици, най-често в Русия и Украйна.

Валентин Георгиевич Смирнов от Санкт Петербург, доктор на историческите науки, направи справка и посочи, че в съвременния руски език такава дума също няма. В издадения през 1955 г. Тълковен речник на живия великоруски език, т. 1-4, се посочва твърде широк спектър със значения на думата шануване: обичам, уважавам, почитам, тача, угаждам, черпя, угощавам.

Одеският професор Владимир Георгиевич Торский също потвърди, че в съвременния украински език думата шанування се употребява в значение на почитание. Както в българския език, така и в украинския език, тя има такова богата семантика, че в синонимния речник на украинския език се откриват 18 нейни значения.

На английски език шанування означава worship и има толкова широкоспектърно значение, както и в българския език: прекланяне, поклонение, култ, почит, уважение, тачене, боготворене, обожаване, обожествяване, достойнство, чест, ценни качества, хора, които се ползват с голямо уважение, видни хора, др.

Съгласно едно от доминиращите мнения, Жребичко е основано от търновчани, които при падане на търновската столица под турско робство през 1393 г., са бягали и търсели спасение. Голяма част от тях намерили убежище в Родопите. Тук, в красивата и спираща дъха величествена Родопа планина – Домът на Орфей, търновчани намерили новия си дом и основали село Жребичко, досущ приличащо на Търново, което нарекли на името на новороденото жребче, което сякаш им дало знак да се заселят на сигурно и безопасно място.

В Жребичко търновчани пренасят огромното си уважение към род и родина, преклонение пред българската държавност, българското царство и българското войнство. Затова съвсем закономерно нарекли шануване почитанието си и честването на защитниците на Родината.

Много са компонентите на шануването на войниците, с които ритуалът завладява умовете и сърцата на хората, но няколко от тях са главни и привличат вниманието от пръв поглед: 1) песни на младежите, които отиват в казармата; 2) даровете на младежите и народните хора и веселия; 3) всенародното уважение и почитанието към празнуващите наборници – утрешните войници.

Първо, това са впечатляващите и незабравими песни на младежите, които отиват в казармата. Наборниците сами си наемат музикантите и сами определят репертоара от песните, които десетина дни огласят селото от зори до късна вечер.



Предстоят две (за пехотата и авиацията) или три (за военния флот) години раздяла и това предопределя тъжния характер на песните, защото раздялата причинява болка както на самите войници, така и на техните родители, баби и дядовци, братя и сестри, любими момичета и приятели. Тази войнишка тъга в песните се съпреживява от всички жители на селото, но особено силна е тя за онези младежи, които са от следващите набори, които в близките години ще бъдат призовани в казармата.

Много песни се пеят от войниците от различните набори, но две от тях присъстват неизменно в репертоара на всеки набор. Тези две песни най-силно изразяват болката от предстоящата раздяла: „Девойко, мари, хубава“ (Че имам служба да служа, девойко”) и „Тежка беше нашата разделба”.

Девойко, мари, хубава, девойко,
сипни ми винце да пийна, девойко, (x2)
да пия, да се напия, девойко...
балното да си кажиме, девойко,
чие е бално по множко, девойко, (x2)
мойно или твойно, девойко
Моесо бално по множко, юначе,
че имам руба да правя, юначе, (x2)
и имам дари да стегам, юначе
Моесо бално по множко, девойко,
че имам служба да служа, девойко. (x2)
и имам коща да градя, девойко
Моесо бално по множко, девойко,
че нема да се зомиме, девойко. (x2)


Второ, това са даровете на младежите и народните хора и веселия по време на шануването. Когато за пръв път попаднете на ритуала по изпращане на войниците в казармата, със сигурност ще си помислите, че това е необичайна сватба. Всички наборници до един, са окичени с цветя и дарове по раменете като младоженци на сватба. Първата китка и първият дар е на майката на наборника и негови близки от семейството – сестра, баба, приятелка.

По време на обиколката из селото жените специално посрещат пеещия набор и даряват всекиго с каквото може и каквото му е по сърце: ризи, тениски, потници, специално тъкани празнични кърпи, хавлии, чорапи, партенки, пижами и др.

Веселбите при шануването нямат край – народни хора се играят по улиците на Жребичко, на мегдана, на Голямата чешма със жребчето – емблемата на селото, по къщите на наборниците.

Върховият момент на шануването е изпращането от къщи преди заминаването в казармата. Къщата и двора се изпълват с хора, веселбата продължава цяла нощ. Сутринта пред кметството се играят последните народни хора и оттам се тръгва за казармата.



Един изключително трогателен и мил епизод от последната сутрин на шануването ми разказа моят вуйчо доктор Васил Антонов от 1926 набор: „Моето последно войнишко хоро го водеше Баба Стоилка и пееше емблематична песен: „В казармата да идеш, на войниците Баша да станеш”! Щом баба Стоилка ти води хорото и ти пее тази песен, ставаш офицер!“. И наистина доктор Васил Антонов става офицер и служи като военен лекар до звание капитан.

Трето, това е всенародното уважение и почитанието към празнуващите наборници – утрешните войници.

Третият компонент на шануването е най-важният, защото той събира в себе си предишните два компонента и така ритуалът завладява умовете и сърцата на хората. Няма да сбъркаме, ако кажем, че именно третият компонент е първопричината жребичани да нарекат шануване изпращането на наборниците в казармата.

Шануването е почитане на мъжете, които отиват в казармата, затова в Жребичко десетилетия наред са организирани десетдневни чествания на наборниците, получили повиквателната си заповед за казармата през съответния есенен призив за изпълнение на своя свещен дълг за защита на Родината!

В Конституцията на Република България е записано: Член 61 (1) Защитата на Отечеството е върховен дълг и въпрос на чест за всеки гражданин. И шануването нагледно, честно и убедително показва как се отнасят жребичани към този висш конституционен дълг, отдавайки всенародно уважение и почитание към защитниците на Отечеството, призовани в казармата.

 Наборната служба вече е история в миналото, но защитата на Отечеството не може да бъде история, защото тя гарантира настоящето и бъдещето на държавата, от нея зависи дали страната ще я има на картата на света. Затова сме убедени, че този патриотичен заряд и почитанията към войниците трябва да продължат и през XXI век, независимо от това, че армията е професионална, а не наборна.




В категории: Новини , История , Нова история

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки