От Националния военноисторически музей припомнят, че нито едно от бойните ни знамена не попада в ръцете на противника
Автор: Десант
На 30 март 1922 г. са учредени знакът „За спасяване на знаме“ и отличието „Възпоменателна гривна“, съобщават във фейсбук страницата си от Националния военноисторически музей. По този повод от институцията припомнят, че нито едно от бойните ни знамена не е предадено. Бойните светини са закопавани в земята и крити под дрехите в продължение на месеци във военнопленническите лагери, но нито едно от тях не попада в ръцете на противника.
Ето още няколко исторически факта, които се посочват в публикацията:
С риск за живота си офицери, подофицери и войници спасяват бойните знамена на много български полкове, сред които – 1-ви пехотен софийски, 3-ти пехотен бдински, 6-и пехотен търновски, 8-и пехотен приморски, 15-и пехотен ломски, 19-и пехотен шуменски, 35-и пехотен врачански, 51-ви пехотен вардарски и 52-ри пехотен моравски полк.
Съгласно клаузите на Солунското примирие от 29 септември 1918 г. намиращите се на запад от Скопския меридиан български войски остават в положението на заложници и се задължават да предадат на неприятеля оръжието и знамената на частите.
Със заповед № 67 от 30 март 1922 г. министърът на войната Константин Томов обявява учредяването на специален знак „За спасяване на знаме“, създаден по проект на главния военен художник Борис Денев. Със същата заповед е учредена и специална „Възпоменателна гривна“ като отличие за спасените знамена.
С поръчаните от Министерството на войната и изработени през 1924 г. в Австрия знаци „За спасяване на знаме“ са наградени около 50 души офицери, подофицери и войници.
