Предстои да се обособят две зони – зона „Рекреация“ и зона „Наука“
Автор: Ема Димитрова
В следващите дни се очаква да започне дългоочакваният ремонт на банята в Овча купел, съобщи във Фейсбук профила си кметът на едноименния столичен квартал Ангел Стефанов.
Строителната площадка вече е открита. Възложител е Регионален исторически музей – София, а за изпълнител на инженеринг – проектиране, строителство и упражняване на авторски надзор, е избраното през януари миналата година ДЗЗД „Минерална баня „Овча купел“. Финансирането на ремонта ще е от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ с около 3 млн. лева и около 4,5 млн. от общинския бюджет.
Процесът по обновяване на минерална баня „Овча купел“ през годините е съпроводен от няколко неуспешни обществени поръчки, дебати, спорове, недоволства, уволнен заместник-кмет, съмнения за нарушения. След последно одобрение от страна на Министерството на културата строителството стартира, но все още около него има доста неизвестни.
Според документи в обществената поръчка проектът цели адаптация и реставрация на сградата на минерална баня „Овча купел“ с „активното използване на минералната вода“. Предвижда се да бъде изграден иновативен рекреативен център, в който да се предлагат процедури с минерална вода, възстановителни терапии, както и занимания за здраве и за подобряване качеството на живот.
Специфична цел на проекта обаче е и изграждане и оборудване на помещения и лаборатории на Центъра за върхови постижения „Наследство БГ“, в които ще се извършват „независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания, експериментално развитие и разпространение в широк мащаб на резултатите от тези дейности, посредством разработване на нови продукти и услуги, преподаване, публикации и трансфер на знания“.
Така в сградата на минералната баня „Овча купел“ ще се обособят две зони – зона „Рекреация“ в сутерена и на партерния етаж, и зона „Наука“ на първия и подпокривния етаж, както и част от сутерена и от партера.
„Архитектурният облик и основната функция на сградата се запазват. Подкрепям проекта за реставрация, защото не мога да приема, че сградата, която е символ на района, ще продължава да се руши и да влезе в дългия списък с бани, за които няма ясна перспектива за възстановяване. В допълнение, имаше и реален риск проектът „Център за върхови постижения Наследство БГ“ да загуби общо финансиране за 30 млн. лева“, казва Стефанов, който по време на кръгла маса в края на януари изказа притесненията си, че има опасност одобреният проект за минералната баня да не се реализира, защото се е забавил заради обсъждан трафопост.
Според него трудното тепърва предстои и трябва всички заинтересовани страни да се фокусират за решаването на следните задачи:
Официалният дебит на извора е 4,5 литра в секунда, а позволеното ползване на Националната специализирана болница по физикална терапия и рехабилитация за периода от 1 май до 30 септември ежегодно е 4,7 л/сек. – т.е. откъде ще има вода за банята в този период?
Не е ясен отговорът на въпроса как ще се управлява банята след въвеждането й в експлоатация?
Европейското финансиране трябва да бъде отчетено до края на 2023 г., но това не е реалистичен срок за завършване на ремонта.
Трябва да се избегне рискът целият ремонт да остане за сметка на общинския бюджет.
Собствеността на земята около банята е поделена между община и държава и това трябва да бъде решено своевременно, за да се знае кой ще има ангажимент за облагородяването и поддържането на пространството.
Проблеми изтъкват и от Българската асоциация за термално наследство (БАТН), които преди време поискаха спиране на сегашния проект и отбелязват, че обществото не е запознато в подробности с техническия. Освен това от асоциацията продължават да се противопоставят на превръщането на част от сградата в Център за върхови научни постижения.
„След като изчете всички тези непреодолими пречки, човек не може да си помисли друго, освен че районният кмет и Столична община нито са имали, нито имат някакво намерение да възвърнат термалните функции на сградата. Те просто искат да усвоят едни пари с цел ремонт и укрепване, за да могат след това да настанят в сградата офиси на БАН с гръмкото заглавие „Център за върхови научни постижения“. Също както постъпиха и с Централна минерална баня преди 11 години, превръщайки я в нелеп, от никого не посещаван музей“, коментират от Асоциацията.
