Големият наш учен оставя богато научно наследство в областта на българското средновековно изкуство, архитектура и култура
Автор: Атанас Коев
На 28 февруари се навършват 65 години от смъртта на видния български изкуствовед и археолог проф. Никола Мавродинов.
Бъдещият учен е роден на 2 ноември 1904 г. в крайдунавското градче Тутракан. Първоначално учи в родния си град, а след като завършва гимназия заминава за Белгия и се записва да следва в прочутия Лиежки университет. През 1928 г. завършва специалностите история на изкуствата и археолгия и се завръща в България.
Първоначално Никола Мавродинов започва работа в Народния музей в София, като в периода 1931-1934 г. е асистент, а от 1934 до 1944 г. е уредник. От 1944 до 1949 г. е директор на Археологическия музей при БАН.
От 50-те години на ХХ век видният български изкуствовед и археолог е преподавател във Висшия инжинерно-строителен институт и във Висшия институт за изобразителни изкуства в София, като в първия преподава история на изкуствата в периода 1954-1958 г., а във втория – история на българското изкуство от 1955 до 1958 г. Той е действителен члан на Българския архелогически институт от 1939 г. и член-кореспондент на БАН от 1946 г.
Видният български учен умира на 28 февруари 1958 година в София, в разцвета на творческите сили, на 53-годишна възраст. Но оставя богато научно наследство в областта на българското средновековно изкуство, архитектура и култура.
По-важни негови трудове са: „Еднокорабната и кръстовидна църква по българските земи до края на XIV век“, „Външната украса на старобългарските църкви“, „Прабългарската художествена индустрия с оглед на мадарските златни накити“, „Проучвания върху старобългарското изкуство“, „Византийската и старобългарска архитектура“, „Археологични и художествено-исторически изследвания в Македония“, „Боянската църква и нейните стенописи“, „Старобългарското съкровище от Наги Сент Миклош (на френски език), „Разкопки и проучвания в Плиска“, „Античната гробница в Казанлък“ и др.
