Анастас Разбойников: До пролетната ваканция на 1903 година революционната идея беше вече обществена


Анастас Разбойников: До пролетната ваканция на 1903 година революционната идея беше вече обществена
Снимки: Уикипедия
13 Декември 2022, Вторник


Навършват се 140 години от рождението на видния просветен деец и революционер, оставил трайна диря с дейността си в Бунархисарския район

Автор: Атанас Коев

На 27 декември се навършват 140 години от рождението на Анастас Разбойников – виден просветен деец и революционер, оставил трайна диря с дейността си в Бунархисарския район по време на Преображенското въстание.

Видният тракийски деец е роден в град Мустафапаша, дн. Свиленград, на 27 декември 1882 г. Произхожда от буден възрожденски род, като дядо му е свещенник, а чичо му главен учител в училището при черквата „Света Троица“ в града. Бащата на Разбойников също допринася много за пробуждането на населението, както и за развитието на училищното дело.

Първоначално момчето учи в родния си град, а след това заминава за Одрин, където продължава образованието си в Българската мъжка педагогическа гимназия „Д-р Петър Берон“.

В големия град юношата попада под влияние на революционните идеи, пропагандирани от дейците на Одринския революционен комитет и се увлича от тях. Заедно с още няколко свои съученици създава ученически Македоно-Одрински революционен кръжок.

В тази връзка по-късно в спомените си Разбойников отбелязва: „Положихме клетва в храма на махала Сарък-мегдан в Одрин, в присъствието на свещенник, като целунахме кама и револвер.“

След като завършва гимназия, младия бунтар е изпратен от ръководството на Четвърти Одрински революционен комитет да организира в Бунархисар местните революционни дейци. Във връзка с това той е назначен през 1902 г. за главен учител в този град, където организацията е разгромена от турските власти преди около две години.

Пристигайки в града младежът се заема да я възстанови, установявайки връзка с незасегнатите от арестите бунтари. Той се среща и с войводата на Бунархисарската чета Тодор Шишманов, а когато в Бунархисар пристига Михаил Герджиков, ръководителят на Одринския революционен комитет, Разбойников с негова помощ създава местен комитет и става негов секретар. Постепенно под неговото ръководство се създава стройна структура – сформират се групи и се определят групови началници, увеличава се броят на куриерите и т.н.

В подготвяното въстание са посветени мъжете, жените, старците и дори децата. Анастас Разбойников за много кратко време успява не само да възстанови, но и да усъвършенства дейността на организацията в поверения му регион. Той неуморно обикаля околните села и пропагандира идеите за освобождение на българските земи, останали под турско иго след Берлинския конгрес.

За това славно и трагично време по-късно Разбойников споделя: „Във всичките тия села засилихме агитацията, като вследствие на това до пролетната ваканция на 1903 г. революционната идея беше вече обществена, а движението в нейно име – масово.“

Опитите на бащата да отклони сина си от набелязания път претърпяват провал и Анастас Разбойников продължава с всички сили дейността си в тази насока. Като главен учител той полага много грижи за бедните ученици, давайки им безплатни учебници.

Квартирата на даскала пък става убежище на нелегалните дейци от Бунархисарската чета. Такъв е случаят с Димитър Ташев, наричан „моралният стълб на четата“, който дълго време се укрива при него.

Постепенно турските власти влизат в дирите на смелия бунтар и той е принуден да мине в нелегалност, вливайки се в редовета на четниците, които по това време се намират на българска територия. Така в началото на 1903 г. Разбойников се оказва емигрант в България, където продължава с пълни сили революционната си дейност.

В бургаското село Ясна поляна (тогава Алан кайряк) той и още няколко души, бунархисарски емигранти, формират чета от 35 души и се отправят към местноста Петрова нива, където се провежда конгресаътна Одринския революционен окръг.


Въстаници и делегати при Алан кайряк (дн. Ясна поляна)

Тук по предложение на Михаил Герджиков, Анастас Разбойников, заедно с Христо Силянов са избрани за секретари на конгреса. Видният революционер е назначен и за секретар на Велешко-Бунархисарската чета.

След избухването на Преображенското въстание Разбойников активно участва в сраженията в района на Велешкия участък, а след разгрома на бунта успява да премине границата и достига до Бургас. Така завършва революционния път на този виден тракиец.

В България бившият вече бунтар се отдава на просветно-педагогическа дейност, преминавайки през учител по география, окръжен училищен инспектор, за да достигне до директор на гимназия в столицата.



Анастас Разбойников умира на 9 януари 1967 г., на 85-годишна възраст, оставяйки ни спомени за революционната дейност в Одринско и Бунархисарско.

Сред тях се открояват: „Конгресът на Петрова нива и въоръжението на въстанниците“, „Преображенското въстание – статии и документи“, „Спомени на Анастас Разбойников“ и др., от които съвременните читатели и научни работници получават ценни сведения за подготовката и провеждането на Преображенското въстание, както и за героизма на населението от този район, проявен по време на бунта.


В категории: Добри Вести , Войни за освобождение

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки