Дряновски легенди


Дряновски легенди
плака на Григор Пасков, от фонда на ИМ - Дряново, с Дряновския манастир, изглед към пещерите Поличките, 60-те години на ХХ век
01 Декември 2022, Четвъртък


Притчи за вкаменените царе до Дряновския манастир, за момина гибел и изгореното село Пепеляна

Автор: Стефана Вълчева

В малкото планинско селце Нейчевци, до запустялата крепост Града, живеели две сестри, чудни хубавици. Те били гиздосии, със стройни снаги и коси като от злато. Един ден през селото им минали турци-господари. Спрели да починат и съгледали момите. Много харесали красавиците и решили да ги вземат в харемите си, но скоро разбрали, че не са желани женихи. Затова мъжете решили да останат да пренощуват в селото, та дано успеят да спечелят девичата любов.

Момичетата бързо съобразили, че турците са упорити, ще ги отведат с тях и ги чака тежката участ на живот с чужди хора, друговерци. И те решили, че в тъмни зори ще напуснат бащиния дом. Пременили се в най-хубавите си дрехи, пазени за венчило и се закичили с ароматни пъстри цветя. Сестрите се качили на скалите над реката. Тук сплели в обща плитка златистите си коси, прегърнали се и скочили в пропастта.

Предпочели смъртта пред злощастната участ. Никой не ги видял, ни чул, само скалите станали свидетели на момината гибел и заплакали. Сълзите им бликнали в пещерите, които се образували на местата, където паднали девиците. Тази вода е свята и целебна, това твърдели столетия наред монасите и добавяли, че лекува очебол.
    
***
   
За смутното жестоко време на завоюването на българската държава разказва притчата за Пепеляна. Близо до с. Куманите имало друго село. Една вечер жителите му забелязали, че в съседната гора спрели конници. Личало им, че били знатни и заможни хора, а и на всеки от конете им имало прикрепено малко сандъче. Пътниците наклали огън, хапнали и легнали да спят, но били предпазливи, подложили под главите си сандъчетата като възглаве.

Това видели селяните и помислили, че в тях пренасят злото. Заради богатството убили спящите пришълци, но когато отворили сандъчетата, намерили пръст. Едва тогава селяните разбрали, че тези хора са боляри, които бягат от обсадения Търновград и в мъката си, взели само по шепа родна пръст.

Навели глави селяните, задавила ги обща мъка за поробеното отечество, разбрали грешката си и проклели себе си и селото за алчността и погубените невинни души. Запалили селото и когато станало всичко на пепел избягали, а хората от околността завинаги оставили мястото безлюдни и го нарекли Пепеляна.
    
***
    
Скръбта на българите по загубената свобода е предадена в легендата на вкаменените царе до Дряновския манастир. След разклона до манастира от главния път, между Велико Търново и Габрово, на скалите Поличките има каменни образувания, които очертават две фигури: жена с величествена осанка и мъж с корона.

Дряновската легенда за странните варовикови форми разказва за цар Константин и царица Елена, които избягали тук след падането на престолнината. Спрели владетелите и от височината обгърнали с поглед опустошената българска земя, видели избития народ и взетите роби, не могли да понесат гледката и мъката и от жалост се вкаменили.

Текстът е извадка от книгата „Дряновски манастир“ на музейния уредник Стефана Вълчева. Источник: Фейсбук/Исторически музей - Дряново


В категории: Новини , Забележителности

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки