В много български общини делът на възрастното население е много по-висок от този на младите хора и децата

Автор: Десант

В България има общини със значително по-висок дял на възрастното население, сочи анализ на Института за пазарна икономика.

През 2021 г. делът на населението над 65 г. в цялата страна е 23,5% от общото. Докато общините с най-малко хора над 65 г. имат дялове не много под средното - Гърмен (14%), Сърница (15,7%) и Козлодуй (16,4%), то резултатите при най-застарелите общини - Бойница (55,4%), Невестино (52,7%), Грамада (51,2%) и Макреш (49,8%) - са доста над средния.

Общините с най-дълбоко застаряване са разположени в Северозападна България, особено по границата със Сърбия, но също и по Дунав, в Средногорието и Родопите. Повечето от тези райони са с ниска степен на икономическо развитие и можем да твърдим, че част от застаряването е следствие от миграционните процеси и напускането на младите хора към големите градове и извън страната.

За десетте години от последното преброяване делът на хората над 65 г. в страната е нараснал с точно 5 процентни пункта (от 18,5% до 23,5%). Процесът на застаряване е почти повсеместен, като само в 22 общини делът на възрастните е намалял. Най-голямо е понижението в общините Криводол (-3,1 пр. п.), Якимово и Братя Даскалови (-2,5 пр. п.) и Ружинци (-2,3 пр. п.). Общините, в които делът на възрастните се е увеличил най-много са Неделино (13,9 пр. п.), Баните (12,6 пр. п.) и Джебел (11,9%).

Приблизително половината от общините (общо 124) бележат увеличение на възрастното население, по-високо от средното страната, а по-бързи процеси застаряване има в Южна и Източна България. Това в известна степен се дължи на факта, че силно застарелите региони на север и на запад вече са с висок дял на възрастното население още през 2011 г.

Друга гледна точка към застаряването можем да получим от отношението на населението над 65 г. спрямо децата до 14 години. През 2021 г. стойността на този показател е 167% (т.е. на 100 деца се падат 167 души над 65 г.), което е с 27,4 пр. п. повече от 2011 г. (139,6%). В 78 общини отношението е по-ниско от средното, като тук отново влизат големите градове с техния висок брой жители и сравнително добра демографска динамика.

Едва в осем общини броят на децата до 14 г. надхвърля броя на жителите над 65 г., като показателят е най-добър в Кайнарджа (67,8%), Сърница (70,8%) и Гърмен (72,5%). Най-много възрастни спрямо деца има в Бойница, където за всяко дете има над 13 възрастни хора над 65 години (1321,9%), Невестино (1105,7%), Георги Дамяново (900%), Баните (724,6%).

В половината общини в страната (132) се падат над двойно повече хора над 65 г. спрямо деца до 14 г. И този показател е най-висок в общините покрай сръбската граница, в дунавските общини в Северния централен район, Средногорието и Родопите, където демографската картина е била далеч по-благоприятна през 2011 г.

Отношението на хората над 65 г. спрямо групата 15-64 години също расте. Докато през 2011 г. то е било 27,1%, през 2021 г. вече достига 37,7%, или ръст от над 10 процентни пункта. Само в 68 общини стойността на показателя е по-благоприятна, а в 81 броят на хората над 65 г. е над 50% от тази на хората в работоспособна възраст.

В 7 общини показателят дори надвишава 100%., като най-високите му стойности са в Бойница (137,3%), Грамада (126,9%) и Невестино (124,1%). Отношението е най-ниско в Гърмен (21%), Сърница (22,3%) и Козлодуй (24,2%). И тук общините в пограничните със Сърбия и Румъния райони се открояват с по-високи стойности на показателя.

В много малко общини делът на населението над 65 г. се свива, като пониженията са незначителни, при това в общини с малко население.

Нещо повече, обособилите се през 2011 г. региони със силно застаряло население са се разраснали значително за 10 години, а в някои случаи дори се образуват нови региони с по-сериозно застаряване, като например част от родопския регион, където особено много се влошава отношението между най-възрастните и най-младите.

В категории: Новини , Анализи