След 1937 г. изселванията почти замират, за да започне в средата на ХХ в. поредната изселническа вълна
Автор: Диана Славчева
След Освобождението в България живеят (по различни данни) между 750 хиляди и един милион турци. Доколко те са етнически турци и доколко са помохамеданчени българи не е ясно, а и тук ще стане дума за друго. Във фокуса ни е детайл от една от многото последвали изселнически вълни на това население към югоизточната ни съседка.
Този процес, който в наше време се смята, че е дело на комунистическото ръководство на страната по време на т.нар. социализъм, всъщност започва най-вече след Балканската война, като между 1913 и 1934 г. от България, според регламентирана договореност от международното право, годишно се изселват по 10-12 хиляди души.
През 1935 г. Турция предлага изселване на всички мюсюлмани. Но когато през 1937 г. правителството на Георги Кьосеиванов лансира искането за изселване на турците, тя отказва да ги приеме. Така този процес замира почти до средата на ХХ век.
За извозването на последните изселници от България преди 85 години свидетелства кратка дописка в бр. 8 от 1937 г. в. „Шуменско слово“.
Тя информира читателите на въпросния „независим вестник за култура и обществен живот“, че на 3 септември през тази година от варненското пристанище за Цариград (дн. Истанбул) заминал турският параход „Назим“, който качил на борда си 2000 изселници.
„През това лято същият параход е преселил повече от 12 000 изселници“, свидетелства пожълтялата газета.
От кратката публикация разбираме също, че десетина дена по-късно корабът щял да се върне във Варна, за да вземе „последната партида изселници“.
Доколкото е известно от историята, следващата изселническа вълна е след 1949 г. и продължава до 1951 г., когато Турция спира да приема изселници с мотива, че между тях има и много роми.
