„Захарий Стоянов заминава за Тъмраш, бави се около една неделя и дори репортажи написва, но нито дума не казва защо е отишъл на среща с помашкия главатар Ахмед ага Тъмрашлията? Отива там да осигури ненамеса, дори подкрепа на българските мюсюлмани за акта. Без този толкова оклеветяван помак Съединение през 1885 година едва ли е щяло да има.“
Николай Хайтов
Ахмед ага Каракоджов, повече известен като Тъмрашлията (невежи писачи го бъркат с палача на Батак Барутанлията), по времето, за което става дума тук, е управител на областта Рупчос (централна част на Западни Родопи по горното течение на Чепеларска река).
Тъмраш пък е географска област, обособила се като самостоятелна, с местно самоуправление (1879-1886 г.), и макар да е непризнатата юридически, не плаща данъци на Османската империя и Румелийската администрация, като ограничава достъпа до свободната си територия от 22 села и махали. Областта е наричана още „Непокорните села“. Както и Тъмрашката република.
Събрание на първенците приема решение да не се подчинява на друга власт, въвежда свои данъци (значително по-ниски), създава ковчежничество, жандармерия, полицейска, административна и съдебна власт.
В основата на обособяването на областа, както пише родоповедът Васил Дечев, е започнало като отговор на една несправедливост от страна на губернатора Алеко Богориди (указ 3, 29 май, 1879 г.), който назначава вместо очаквания от населението бивш кърсердарин Ахмед ага („горд, самостоятелен, мъдър и справедлив управител“, както го описва в книгата си „Българи мюсюлмани“ Николай Вранчев), никому неизвестен чиновник от Казанлък за заместник-управител. Стига се до масово противопоставяне от населението, до негласно приемане на управлението от Ахмед ага Тъмрашлията.
Карта на Тъмрашката република
Само малко примери от дейността на този иначе оклеветяван мъж (от историческите недоразумения Мария и Манол Манолови и др.): „Още преди Освобождението като кърсердарин (управител) Ахмед ага избил всички наематели на десятъка, възмутен от вълчата им алчност към бедното населени“ (Константин Гълъбов, „Въстанието на Перущица“, стр. 28).
„Българите в Тъмрашката република посрещали Ахмед ага с почести като към цар, масово целували ръката му“ (Захарий Стоянов, „Непубликувани произведения“).
„Ако Тъмрашлията не бе управител, нямаше да има мир и тишина в това планинско краище, щеше да има разбойничество като другаде“ (Христо Попконстантинов, политически враг на Ахмед ага).
„В тази нахия (област, б.а.) никога не се появяват разбойници, крадци и убийци“ („Извори на българската история“, т.1, гл.1, стр 202).
Накрая за отношението му към християнското население – в 22-те села на републиката никое по негово време не е останало без построяването на нова църква.
Захарий Стоянов води дълъг разговор в сараите на Ахмед ага Тъмрашлията седмица преди Съединието. Той го моли само да не се намесва в предстоящия акт.
Ахмед ага дава дума, при това – не само да не пречи, но и да помогне, в случай че турска войска тръгне срещу Пловдив, както логично се очаква, тя да бъде спряна по пътя й, който минавал през областта.
Тъмрашлията спазва дадената честна дума и, макар че някои били на мнение, че ще предупреди Високата порта, не го сторил.
След Съединението Тъмрашката република е окупирана от османската войска, тъй като по договор областта остава в пределите на империята.
Населението се разселва около Смолян, случаят се игнорира от българските историци, а клеветите, очернянето, изопаченията на истината, приписването на дела на Ахмед ага Барутанлията на Тъмрашлията се разнасят и до днес, въпреки пространното, подкрепено с документи изследване на Николай Хайтов.
Тъмраш в развалини - снимка от 1972 г.
Бележка на редакцията: В подкрепа на написаното бихме цитирали и един абзац от книгата на Ангел Вълчев „Тъмраш“, на която автор на предговора е също Николай Хайтов:
„Историята завърши за една нощ. На 6 септември 1885 г. в Пловдив стана Съединението и „зетьо-шуре-баджанако-комшийското правителство” бе свалено. Властта премина в ръцете на Захари Стоянов и неговите хора. Но това стана толкова лесно и бьрзо, че нямаше нужда да идват хората на Ахмед ага или които и да са сили отвън. Заслугата на тъмрашлии в Съединението бе в това, че те останаха „неутрални” и не се спуснаха от планината към Пловдив, за да спасяват нарушените права на султанска Турция, както мнозина очакваха.“
ПП: Използваните архивни илюстрации в статията са от книгата на Ангел Вълчев „Тъмраш“
