Никой не се вслушва в предложената от кадровия военен Стамат Икономов тактика за въстанието в Странджа


Никой не се вслушва в предложената от кадровия военен Стамат Икономов тактика за въстанието в Странджа
05 Септември 2022, Понеделник


Навършиха се 110 години от смъртта на видния преображенец

Автор: Атанас Коев

На 4 септември се навършиха 110 години от смъртта на преображенския войвода Стамат Икономов – един от изявените дейци на македоно-одринското революционно движение през първото десетилетие на ХХ век.

Бъдещият революционер е роден в Малко Търново на 18 юни 1866 г.

Първоначално учи в местното училище, а след това завършва гимназия във Варна. Впоследствие постъпва във Военното училище в София и взема участие в избухналата през есента на 1885 г. Сръбско-българска война. През 1887 г. е произведен в първо офицерско звание подпоручик и в продължение на цели 15 години служи в различни части на българската войска, като се уволнява с чин капитан.

В началото на ХХ век Стамат Икономов се включва дейно в македоно-одринското революционно движение. В навечерието на Илинденско-Преображенското въстание  напуска армията, за да се отдаде изцяло на подготовката за бунта в останалите под османско владичество наши земи.

Той участва като делегат на конреса, провел се в местността Петрова нива през лятото на 1903 г. и е включен в състава на Главното боево тяло. Възложено му е инспектирането на селските милиции и т.нар. смъртни дружини. Като бивш офицер от българската армия се заема с военното обучение на бъдещите въстаници. Въпреки солидната си бойна подготовка и опит не проявява претенции за някакъв ръководен пост.

След избухването на Преображенското въстание през август 1903 г. капитан Икономов оглавява чета от стотина души, с която действа в Бунархисарско, сражавайки се смело с турския аскер.


Къщата на Стамат Икономов в родното му Малко Търново

В спомените си за бунта Христо Силянов споделя, че в навечерито на въстанието в ръководството се води ожесточен спор за тактиката на предстоящите бойни действия. По време на разискванията Стамат Икономов, като кадрови военен, предлага с обединени усилия да се нападне и превземе околийския център Малко Търново и така да се лишат от подкрепа останали части на областта.

На това обаче се противопоставят Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и самият Силянов, като по този начин се налага тактиката на разпокъсаните въстанически действия. Едва след разгрома на бунта се отчита погрешността на тази стратегия.

След като въстанието е смазано окончателно, видният български бунтар не унива и продължава революционната си дейност. На провелия се през 1904 г. Варненски конгрес на ВМОРО той е избран за член на Задграничното ръководство на Одринския революционен окръг. През следващата година отново е делегат на т. нар. Рилски конгрес на революционната организация.

През 1906 г. Стамат Икономов навлиза с чета в Одринска Тракия, но поради заболяване е принуден да се завърне набързо в България. В 1908 г. е избран за делегат на Кюстендилския конгрес на ВМОРО, но не присъства на форума, тъй като здравето му се влошава.

На 31 декември 1908 г. в Одрин е свикан конгрес на Одринския революционен окръг, на който Икономов е включен в състава на ръководството. Той полага големи усилия за укрепването на ВМОРО в Източна Тракия, въпреки че здравословното му състояние не е добро.


Съвет на одринските войводи

В навечерието на Балканската война, на 4 септеври 1912 г. видният български революционен и военен деец умира в София на 46-годишна възраст в крайна бедност. Така Стамат Икономов не доживява да види големите победи на нашата армия над турския аскер, както и последвалия крах на нашата национална кауза след разгрома на страната ни в Междусъюзническата война през лятото на 1913 г.


В категории: Новини , Войни за освобождение

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки