Вижте какво обяснява експертът от Природен парк „Странджа“ биологът Милен Рашков
Автор: Милен Рашков, експерт на ДПП „Странджа”
Вече бележим средата на автуст. Въпреки че той се брои за летен месец, някои птици вече започнаха да се подготвят за есенната си миграция и да „стягат багажа“ за заминаването си в топлите страни. Подранили ли са или не, разкрива биологът от Природен парк „Странджа“ Милен Рашков във фейсбук страницата на парковата дирекция. Препечатваме текста му без редакторска намеса:
„Да вземем например щъркелите – въпреки че по това време в щъркеловите гнезда в България все още има неизлетели малки, до седмица-две всички те вече ще напуснат гнездата и ще започнат да скитат в полето заедно с възрастните, хранейки се усилено в подготовка за дългия прелет към Африка.
По същото време можете да наблюдавате и първите прелитащи над нашата страна ята от бели щъркели, гнездящи в Северна и Средна Европа, които вече са отгледали малките си там и заедно (и възрастни, и млади) вече се отправят към зимните си африкански квартири.
В България също определени видове птици отлитат още през август – основно някои пойни птички и други по-дребни представители на гнездящите у нас прелетни видове. Такива са някои овесарки (черноглава и градинска), певци (буков и източен планински), големият маслинов присмехулник, черногърбото каменарче (последното не гнезди в Странджа, най-близкото гнездово находище е по Северното Черноморие).
По-късно през месеца (с продължаваща миграция и през септември) на юг започват да отлитат мухоловките (полубеловрата и сива), сврачките (червеноглава, черночела и червеногърба), славеят, малкият маслинов присмехулник, авлигата, черният бързолет, синявицоподобните птици – обикновен пчелояд, папуняк, обикновена синявица (синя гарга) и др. Болшинството от нашенските бели щъркели до края на август също са напуснали страната.
Над Странджа преминава вторият по големина прелетен път на птиците в Европа -Via Pontica, който събира ятата на Северна и Източна Европа и Западен Сибир. Трасето на миграционния път минава над западните черноморски брегове, от там и името му (гръцкото название на Черно море е "Понт Евксинус").
Миграция на розов пеликан
Над Природния парк фронтът на прелета се стеснява и във върховите дни могат да бъдат наблюдавани огромни ята от бели щъркели – до 40 хиляди за ден, и по 3–4 хиляди пеликани, осояди, мишелови, големи и малки кресливи орли.
Вероятно се питате защо някои птици са прелетни, а други не са, и защо прелетните видове мигрират? Отговорът се крие в начина на хранене и в разликата между продължителността на деня през пролетно-летния и есенно-зимния период.
Повечето от птиците които се хранят основно с животинска храна, особено насекомоядните такива, са прелетни, защото основната им хранителна база – насекоми, земноводни, влечуги, е масово срещана през пролетта и лятото когато денят е дълъг, и същевременно е доста оскъдна през късите дни на есента и зимата.
Може би вие самите сте забелязали, че вече се разсъмва по-късно и се стъмва по-рано отколкото през изминалите седмици, тоест денят започва осезаемо да намалява. По време на размножителния период напролет и лете птиците се нуждаят от големи количества храна, за да могат да покрият своите енергетични нужди и тези на отглежданите от тях малки.
При голямата продължителност на деня, респективно голямото количество налична плячка през съответния период в умерения пояс, птиците успяват да покрият съответните дневни дажби и успешно да отгледат и изхранят новото поколение.
Миграция на сиви гъски
С намаляването на деня по нашите географски ширини обаче започва да намалява и плячката, с които тези птици се хранят, което ги кара при приближаването и настъпването на есента те да мигрират към по-южни райони, където през съответното време намират достатъчно количество храна, нужна за тяхното изхранване. В такъв случай наличието и обилието на плячка през сезоните се оказва определящ фактор за протичане на миграцията.
Съществуват няколко теории за това как е възникнал прелетът. Едната от тях е свързана с последния ледников период преди около 2,58 млн.–19 000 г. през т. нар. Кватернер (Четвъртичен период) от развитието на Земята. Преди неговото настъпване, по време на Терциера (Третичен период) климатът в почти цялото Северно полукълбо целогодишно е бил влажен и топъл, чак до околополярните области, като предците на съвременните птици са обитавали съответните райони през цялата година.
След настъпването на ледниковия период, при заледяването в северните и централни части на континентите в Северното полукълбо и силното застудяване в останалите части на тези континенти, местните птици са мигрирали далеч на юг в тропическите и екваториални области на планетата. След края на ледниковия период, при оттеглянето на ледовете и повторното затопляне на засегнатите райони, птиците отново са се върнали там, и от тогава насам потомците на част от тях редовно мигрират на юг и обратно през сезонните застудявания и затопляния.
По отношение на прелета има две основни групи птици. Първата група включва дневните грабливи птици, щъркелите, пеликаните и други едри представители на пернатите, които мигрират през деня, летейки с реещ полет. През нощта те почиват кацнали по дървета, сред полето, по морски брегове и други места.
Със своите широки крила те напомнят делтапланери и денем използват издигащите се във височина топли въздушни маси, получени при нагряването на земната повърхност (т. нар. термики). Така те могат да прелитат на големи разстояния по пътя си на юг през есента и обратно на север през пролетта, без да махат активно с крила, спестявайки по този начин голямо количество енергия по време на миграцията.
Втората група включва основно дребни видове като пойни птици, синявицоподобни, пъдпъдъци, дъждосвирцови, някои гълъби, а също така и по-едри представители като патици, гъски, лебеди и др. Всички те летят с активен махов полет, като миграцията при дребноразмерните видове се извършва през нощта. През деня те не прелитат, а си почиват или се хранят по открити места и брегове по трасето на миграционния път.
Една от причините да мигрират нощно време е избягването на риска (поради дребните си размери) от нападение от страна на дневни грабливи птици през деня. Но и през нощта също има заплахи за прелетните видове, най-често от антропогенен характер.
Нощен полет на мигриращи птици
Например, често пъти прелитащите над населени места нощни мигранти се привличат от светлините в тях, напомнящи им своеобразни оазиси по пътя, където могат да си починат от дългия прелет, да намерят топлина и храна. По този начин възникват сблъсъци на птиците с различни кабели, далекопроводи, сгради и др. в селищата.
Друга заплаха както за нощно (по време на почивка и хранене), така и при дневно мигриращите видове (по време на полет), е ловът, включително и бракониерски такъв – както в Европа (включително у нас), така и в южните страни, близо до зимните квартири.
И докато в България и ЕС има специални закони съгласно които много мигриращи видове са защитени, то в азиатските и африканските страни често такова законодателство не съществува, в следствие на което заплахите от страна на човека са неконтролируеми.
Лястовици се готвят да отлетят на юг
Така например, един вид граблива птица – египетският лешояд (допреди 16 години гнездял и в Странджа), е строго защитен в нашата и другите европейски държави и съответно не се преследва от човека там, но същевременно е установено че в африканските страни, където зимува, бракониерското му убиване е една от основните причини за неговото намаляване и изчезване от почти целия му бивш ареал на разпространение, включително от по-голямата част от българските му находища като гнездящ вид.
И затова, за да опазим голяма част от прелетните видове птици, е необходимо въвеждане на специфични мерки за защита по целите им ареали на разпространение и миграция. Само така ще можем да ги съхраним и занапред.“
