Представа ни дава рисунка на фламандския художник и пътешественик Ян Питърс
Автор: Д-р Виолета Василчина, изкуствовед
Община Созопол, нейните културни институции и партньори от изложбата „Аполония Созопол – град в спиралата на вечността“, представена през 2019 г, обединиха усилия и започнат системна и последователна работа по издирването и публикуването на културно-историческото наследство на Созопол, съхранено по света.
С изискана пощенска картичка, посветена на изключителна находка от XVII в., чиито следи се губят в сбирката на неизвестен и до днес колекционер, започва публикуването на първите резултати на проекта. За един от тях разказва д-р Виолета Василчина – изкуствовед и научен консултант на ГЕОПАН.
Рисунката, изобразена на лицето на картичката, представя созополски пейзаж от времето на турското владичество. Въпреки видимите белези на запустение и разруха, в които тъне градът, няколко топоса приковават вниманието – руините на крайбрежните крепостни стени с крайъгълни кръгли кули, базата на мемориален паметник колона (вероятно гръцка или римска), останките от фаровата кула, няколко едва набелязани полуразрушени корпуси на големи сгради, сред които може би и църква с купол, островът в дъното с вятърни мелници и други постройки – най-вече останки от средновековния Созопол.
На преден план различаваме жанрова сцена с хора и ездачи с чалми, керван от натоварени коне и камили; в средния план се забелязва върволица носачи, пустеещото пристанище, плавателни съдове.
Рисунката на стария Созопол се счита за произведение на фламандския художник Ян Питърс, известен като голям документалист пътешественик, но също и като добър рисувач, маринист, пейзажист, битов художник и гравьор. Той е един от тримата братя талантливи анверски художници, които произхождат от утвърден род фламандски майстори – отлични пейзажисти и маринисти, просъществувал няколко поколения.
Рисунката е била притежание на парижкия колекционер М. Делакр – записана като номер 606 от каталога му. Била е продадена в края на 50-те или началото на 60-те години на ХХ век на неизвестен колекционер (местонахождението ѝ днес не е известно). Нейна фотография е била запазена в колекцията на Шарл Стърлинг, консерватор в парижкия Лувър и професор по история на изкуството в Ню Йорк. Оригиналът, по данни от картотеката на Стърлинг, е с размер 18 х 33 см.
Извънредно любопитната рисунка на стария Созопол, както и всички сведения за нея, дължим на Георги Бакърджиев, който с публикацията си преди половин век със сигурност е допринесъл за по-доброто опознаване на „тъмните робски векове“ на Балканите, предлагайки ни техен образ чрез един щрих от историята на европейското изкуство.
Ето как самият той оценява созополския пейзаж: „Това художествено произведение има голяма стойност и е документ от изключително значение за историята на Созопол. То представлява пейзаж от града от средата на 17 столетие – когато в него все още са запазени паметници от античността, от Първата и Втората българска държава. Верният и точен рисунък на фламандеца е обезсмъртил един изличаващ се феодален пейзаж.”
Но кой е авторът на тази забележителна публикация? Дали ставаше дума за големия български художник керамик Георги Бакърджиев, на когото преди време показахме голяма керамична изложба в Националната художествена галерия, или за друг пишещ събрат?
Въпреки добре познатата връзка на керамика Георги Бакърджиев с Франция, където живее и твори от 1918 до 1939 г., не бях сигурна дали той е направил публикацията. Затова се свързах с неговата дъщеря – Оля Бакърджиева. Не само се оказа, че статията е негова, но и в добре подредения семеен архив дъщерята откри негатива на въпросната рисунка, а нейният разказ доосветли историята за намирането и публикуването й.
През 1939 г. Бакърджиев се завръща в България с ореола на известен във френските културни среди художник керамик, чийто път е белязан с участия и награди в престижни европейски изложби на декоративно изкуство. Продължава да работи керамика, като между началото на 40-те и края на 60-те години показва няколко извънредно успешни самостоятелни изложби на съдова керамика и малка пластика.
Несъмненият му артистичен престиж тук – независимо от променените обществено-политически условия и запазването на френските контакти, му позволяват не само да изпълнява „задочни“ поръчки за отделни меценати от Европа, но да бъде и сред редките случаи на разрешени пътувания до Франция. Едно тях е през 1962 г. Именно тогава той прави връзка със Шарл Стърлинг, който му дава фотокопие на рисунката от своя архив.
Благодарение на това опазено взаимодействие отпреди половин век, днес Созопол отново застава пред нас със своя суров средновековен облик, разкрит в една холандска графика от XVII век. Показаното изображение на пощенската картичка е само началото на едно ново търсене на холандския оригинал и това е една от целите на проекта в следващите години.
