Кладенците в Турия и близките рекички пресъхнали, та селяните ходели да поят говедата си чак в Тунджа
Автор: Диана Славчева
В разгара на Горещниците, макар и по не знам вече кой стил са сега - стар или нов, в Европа отчитат рекордни жеги. Любителите на конспиративни теории и апологетите на глобалното затопляне използват случая да рисуват апокалиптични картини на бъдещето.
А всъщност е добре да надзърнем в миналото.
Както знаем, климатът е една динамична система и откакто свят светува се редуват горещи периоди и ледникови епохи.
Та, разгръщайки старите вестници, се убеждаваме, че горещини и суши е имало не от вчера и днес.
Така например, дописка в бр. 74 на вестник „Казанлъшка искра“ от август 1927 г. алармира, че в Турия „поради сушата кладенците в селото са почти пресъхнали". Пресъхнали били и всички рекички в гората, та селяните ходели да поят говедата си чак в Тунджа.
От друга кратка бележка пък става ясно, че в близкото до Турия село Виден пък „сливите, които се задържаха досега, съхнат и капят“. „Сушата е голяма“ - обобщава неизвестният дописник.
На друга страница в същия брой отново срещаме коментар за страшното засушаване: „Сушата направи големи опустошения в нашата доллина. Много от посевите са повредени, особено зеленчуците, бобовете, царевицата и др. Сеното е твърде малко, тревата изгоря“.
За наш късмет, днес жегите са по-кратковременни, на се надяваме да ни се разминат това лято подобни катаклизми.
За зачестили пожари из горите заради сушата съобщава вестникът в следващия си брой - преди 95 години огън е изпепелил декари горски насаждения край Бузовград и Средногорово.
