140 години от рождението на „честния син на Македония“ Павел Шатев – ловецът на химери и конспиратор


140 години от рождението на „честния син на Македония“ Павел Шатев – ловецът на химери и конспиратор
05 Юли 2022, Вторник


Той смята за грешка да се говори за българско малцинство в Македония, тъй като в голямото си мнозинство народът се чувства български

Автор: Борислав Гърдев

Животът и съдбата на Павел Шатев удивително точно напомнят прочутия сериал на Мишел Фавар от 2005 г. „Последният господар на Балканите“ и най-вече неговия горестен финал. Това е сага за едно будно и талантливо дете, родено в Кратово на 15 юли 1882 г. в голяма къща на три ката, учило в родния си град, след това в Скопие и завършило солунската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ през 1900 г.

Шатев е можел да бъде много добър учител – такъв е в Лесново през 1901 – 1902 г., за кратко в солунската гимназия през 1908 г. и малко по-късно – след завършване на право в Софийския университет  през 1911 – 1912 г., след което специализира правни науки в Брюксел през 1912 г.

Можел е да стане и влиятелен журналист – през 1912 г. участва в списването на вестник „Беломорец“, както и при излизането на единствения брой на вестник „Българин“ в Солун през същата година.

Без проблеми е щял да се интегрира в българския обществено-политически живот през 1920 г., когато заради добрите си връзки със Стамболийски става управител на Мъстанлийска околия, а три години по-късно е вече в редовете на новата партия на доктор Никола Генадиев „Народно единство“.

Но Шатев избира пътя на революционната борба. Ще участва в дръзки акции, ще се лута, ще допуска грешки, ще създава организации, ще ги напуска,ще се предлага на комунистите, докато през 1941 – 45 г. изцяло се поставя в техните услуги.

За да направи кратка и главоломна кариера в НР Македония и след това да бъде свален от всички постове като враг на народа и държавата, да преживее унижението в Битоля да е под домашен арест в последните си дни , за да умре на градското сметище на 30 януари 1951 г. Финал, достоен за края на шедьовъра на Вайда „Пепел и диамант“ от 1958 г.

На непълни 21 години е, когато участва в прочутите солунски атентати от 15 – 17 април 1903 г., подвиг, достоен да бъде обезсмъртен в героичен епос. Колцина са успявали да взривят френския кораб „Гвадалкивир“ на брега на втория по важност град в Османската империя!



Заловен, осъден на смърт от султанското правителство на 24 май 1903 г. след това присъдата му е заменена  на  23 април 1906 г. със заточение в либийската област Фезан – спомнете си финала на епоса на Димитър Талев от 1930 г.  „Усилни години“, където престоява две години, за да получи амнистия след младотурската революция от 11 юли 1908 г.

Той се връща да преподава в солунската мъжка гимназия, след което завършва и висшето си образование. Става свидетел на триумфа и трагедията на България през Балканските войни, като най-тягостно впечатление в него оставя разрушаването на солунската гимназия от гръцките войски на 18 юни 1913 г. Именно заради това по време на Първата световна война изпълнява задачи на военното контраразузнаване на българската армия в Ниш.

След краха на обединителния ни идеал, настъпил със Солунското примирие от 29 септември 1918 г., е виден деец на македонската емиграция в България, участвайки в Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, поведен в София от 22 до 25 ноември 1918 г. А на 4 декември 1921 г. на Първия конгрес на Македонската  емигрантска  федеративна организация е избран за неин председател.

Започват лупингите и заиграванията с потенциални съюзници вляво – най-вече с  Коминтерна.

През 1922 г. се жени за Вера, сестра на Петър Мъмрев, която му ражда две дъщери, живели дълги години в Загреб, а чрез мисията на Руския червен кръст в България свързва МФО с Коминтерна, като на 8 юни 1923 г. Филип Атанасов и Славе Иванов разговарят в Москва с болшевишките лидери Феликс Дзержински, Карл Радек, Георгий Чичерин и Михаил Трилисер.



Логична е и емиграцията на Шатев във Виена , където се свързва със съветското посолство и се поставя в услуга на Коминтерна като разузнавач.

На 1 октомври 1925 г. Шатев присъства на Учредителната конференция на ВМРО (обединена), на която настоява организацията да работи сред населението и сред емиграцията в България и чужбина. През 1926 г. в Цариград прави опит да създаде комитет на ВМРО (обединена), под маската на младежко спортно дружество „Гоце Делчев“, но опитът му е провален от дейци на самата организация.

На първата обща редовна конференция, свикана на 24октомври 1929 г.в Берлин, става официалното разцепление между комунисти и националреволюционери във ВМРО. Част от дейците на ВМРО (обединена), между които и Шатев, напускат прокомунистически ориентираната организация и на конференция в Цариград на 17 ноември правят опит за създаване на нова такава.

В началото на 30-те години на миналия век у Павел Шатев настъпва отрезвяване. През 1931 г. се завръща в България, където работи като адвокат от 1934 г., изявява се като публицист, свидетел е на процеса срещу ВМРО (обединена) между 8 и 21 юли 1936 г., с който на практика се преустановява активната дейност на организацията.

На 1 ноември 1938 г. отново напомня за себе си с шумно коментираното „Изложение на македонската общественост до световното обществено мнение“, в което настоява за създаване на „свободна и независима Македония с равни права на всички македонци,без разлика на вяра и народност“.

В годините на Втората световна война конспираторът – комунист отново се възражда в Шатев. На 19 април 1941 г. българските войски влизат в Македония, докато той е интерниран, след като през ноември 1941 г. е заловен от властта. Хванат е да идва с файтон в Докторската градина, където получава английска пратка с пари , за която след това ще твърди в полицията, че е от руснаците.

Симеон Радев в спомените си „Лица и събития от моето време“, том 3, пише, че  в дома на Шатев е открит  радиопредавател, получен от съветския военен аташе у нас. Същевременно  той изгражда съпротивителна ядка в Прилеп, присъствайки на Радева сказка за Македония , без да му се обади.

Смъртната  присъда на Павел Шатев е заменена с 15 години затвор. Намесва се Симеон Радев, който стига до среща с военния министър Никола Михов, с когото лично се познава. Да не забравяме, че все още е пълномощен министър на разположение на външно министерство. „Султанът го помилва, цар Борис го обеси. Генерале, това не може да стане. Аз ви познавам. Вие няма да позволите.“

Разчувстван от думите на Радев, министърът вдига телефона и вика при себе си началника на военно-съдебната част. Слага своята ръка върху Радевата и казва – „Бъдете спокоен.“

Радев свидетелства на големия процес срещу ЦК на БРП, провел се от 6 до 23 юли 1942 г. Когато председателят на съда го пита какво е мнението на македонската организация за Павел Шатев, той отговаря: „Македонската организация смята Павел Шатев за национален герой“, а за личните им взаимоотношения посочва – „От четиридесет и две години живеем в сърдечно приятелство и постоянно разногласие.“

„Ще мине малко повече от година, Шатев ще стане делегат в Народното събрание на Македония от 27 октомври 1944 г. Този път Симеон Радев ще се чуди как да помогне  за спасяването на ген. Михов, нарочен да бъде съден от Народния съд у нас.

Шатев тогава е отговорен фактор и често идва в София. Дискутира по казуса с Радев пред Военния клуб – „Генерал Михов спаси не само мен, но и мои другари в Македония, когато беше в Скопие като командуващ армия. Ние разисквахме помежду си как да му се отплатим. Да беше някой друг, щяхме да се опитаме да го измъкнем от затвора и да го скрием някъде у нас, в Македония. Но регент? Разбрахме, че не може да се направи нищо за него.“

На 1 февруари 1945 г. ген.- лейтенант Никола Михов е екзекутиран. Павел Шатев излиза на свобода на 8 септември 1944 г. , когато е освободен от кюстендилския затвор поради амнистия. Два дни по-късно подписва в София „Апела към македонците в България“ заедно с още 28 дейци от БРП (к) , ВМРО (обединена) и ВМРО (протогеровисти).

Дребната подробност е, че обръщението към македонците в България е публикувано на току-що създадения македонски език.

Започва последният етап от изпълнения с превратности живот на Павел Шатев. Той получава  почит и уважение едновременно в България и Македония.

У нас на 17 януари 1945 г. става член на Македонския научен институт – да не забравяме, че той е автор на ценните книги  „Заточението в Сахара – Фезан“ (1910), „Солунският атентат и заточениците във Фезан“ (1927), „Бележки върху българската просвета в Македония“ (1934), „В Македония под робство. Солунското съзаклятие (1903)“(1934), „Националните малцинства и самоопределението на народите“ (1936) и стигнем до прочутото му „Изложение от македонската общественост до световното обществено мнение“ от 1938 г.



А в Скопие в първото македонско правителство от 16 април 1945 г. е правосъден министър – малко след кървавата Коледа от 7 януари, когато по заповед на Тито са убити 23 000 българи, през 1946 г. е подпредседател на парламента, като на проведените парламентарни избори в Югославия е избран и за депутат в Скупщината.

Същевременно българското в него не е умряло, напротив – не се примирява с несправедливостите в раждащото се ново общество – през есента на същата 1946 г. пише жалба до българското посолство в Белград, в която алармира, че се прогонва българският език, а македонският се сърбизира, търсейки наивно намесата на Георги Димитров, лидера на българските комунисти.

Павел Шатев си остава българин с комунистическо мислене на неподходящото място и в много лошо време – след предателството на Димитров по Македонския въпрос на 10 пленум на ЦК на БРП (к) на 9 – 10 август 1946 г., неизбежния разрив на ръководителите на Югославия и СССР и амбицията на Йосиф Броз Тито да гради свой тоталитарен социализъм, без съветска опека.

Шатев изпада в немилост след Резолюцията на Информбюрото за ЮКП от 28 юни 1948 г., когато настъпва раздялата на Тито със Сталин, но въпреки това с Панко Бръшнаров на 1 октомври 1948 г. пише изложение до Сталин –  той е негов горещ почитател, и до Димитров относно положението във Вардарска Македония.

В 14 точки той разкрива пълната картина на терора в Македония,обявява се против югославската политика за анексиране на Пиринска и Егейска Македония, против вмешателството на ЮКП във вътрешната политика на Македония и дейността на нейното народно събрание и проявата на краен сръбски национализъм. Отбелязва с болка, че азбуката на македонския език умишлено се сърбизира, македонската компартия действа изцяло в интерес на ЮКП, като са забранени всички песни и вестници – най-вече българските, с изключение на сръбските.

Шатев посочва, че „наложените от Белград лидери се стремят да смажат всичко българско, без да подбират средства за това. Онези, които проявяват някакво несъгласие с политиката на ЮКП, биват смятани за несъзнателни и българофили.“

На 14 септември 1948 г. информира втория секретар на българското посолство в Белград Тенчо Мечков, че смята за грешка текста в резолюцията на 16 пленум на ЦК на БРП (к) от 12 – 13 юли 1948 г., в която се говори за българско  малцинство в Македония, тъй като в голямото си мнозинство народът се чувства български. От доклада на Мечков, пратен в София до нашите управници, вкл. и Васил Коларов, става ясно, че Шатев е под наблюдение от югославските власти от началото на август 1948 г., най-вече заради срещата му с чиновник от съветското посолство, която той осъществява през 1947 г. в Белград.

Идва очакваната разправа от Тито. През 1949 г. е свален от всички постове като „потенциален неприятел на държавата“, задържан е за 11 месеца в скопския затвор, след което е интерниран в Битоля, където е държан под домашен арест до смъртта му. Приключва живота си, след като е намерен мъртъв на битолското сметище на 30 януари 1951 г., ненавършил 70 години.

Петър Карчев ще напише за него прочувствени думи в книгата си „През прозореца на едно полустолетие (1900 – 1950)“, излязла през 2004 г. – „Павел Шатев, бидейки високо честен човек, стана жертва на своята наивност, като в първите моменти от създаването на сегашната „федеративна“ република Македония, повярва че в идеята за „македонска нация“ не се съдържа никакво коварство. Обаче развитието на нещата отвори очите на Павел Шатев – той с време разбра, че Македония отново е жертва на банда политически аферисти, че нейното „освобождение“ е една фикция. Кулишевци и Димитър Влаховци бяха продали злочестото македонско население, в мнозинството си чисто българско, на сръбския шовинизъм. Павел Шатев нададе тревожен вик, но биде хвърлен в Битолския затвор. Изтерзан морално и физически, този честен син на Македония и доблестен борец падна тежко болен и няколко дни след като го пуснаха от затвора се помина.“

С топли думи се прощава с другаря си и Симеон Радев, който в своите мемоари „Лица и събития от моето време“, том 3, издадени през 2015 г. пише: „Шатев беше даровит. Той имаше силна логика и можеше да стане добър адвокат, владееше перо и щеше да се отличи като журналист. Но той никой път не мечта за кариера и мина през живота се в опасности и лишения, ловец на химери и конспиратор. Семейството му не бе щастливо, защото мислеше повече за Македония и своите идеи, отколкото за него.“


В категории: Новини , История

3
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
3
Srybska propaganda
05.07.2022 18:31:04
0
0
Учебникарската дејност во Македонија

https://makedonskijazik.mk/2009/09/%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D1%98%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B2%D0%BE-%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%98.html

"Ѓорѓија Пулевски, самоукиот галички ѕидар и печалбар, еден од првите комити и револуционери, војвода и поет, учебникар, фолклорист и етнограф, лексикограф, граматичар, историчар и културно-национален идеолог е најизразитиот и најголемиот македонист во ова време."

ВО ОВА ВРЕМЕ!!!
тогава нямаше други македонисти, понеже нямаше етнически македонци въобще
ако той е само най-големия а не единственият, къде са примерите за други македонисти???
2
ранни македонсти
05.07.2022 18:19:14
0
0
Добре че бг. историци започват да признаят истината: че малко македонисти е имало и преди 1944 г., даже през далечните 1870-те години имаше такива.
Например, Георги Пулевски
Този човек първоначално се е смятало за сърбин, а после за "етнически македонец".
През 1873 г. издава в гр. Белград "Речник оТ четири язика". Заглавието все пак не е на сръбски, а на диалектно-български, по-точно на днешния официален език на РСМ, тоест на (северно)македонски; с изключение на българското (и руско) изписване на предлог "от" (на "македонски" се употребява сръбското изписване"оД") и на думата "язика", която на днешен/правилен "македонски" "език" звучи "язици".
Доколкото ми е известно, на сръбски "речник од четири йЕзика" (с "Е") е възможно да се каже обаче звучи не-естествено, като сърбите казват "речник четириу йЕзика".
Много смешно е че вместо да нарича "македонски" "език" с днешното му име, той го нарича "српско-аллбански", тоест го смяташе за диалект на сръбски език (!!!), говорен в османската област Албания (!!!).

Речник от четири язика

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/ef/%D0%A0%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%BE%D0%B4_%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B8_%D1%98%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%86%D0%B8_-%D0%83%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9F%D1%83%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8.pdf

Георги Пулевски

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9F%D1%83%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8

Ѓорѓија Пулевски

https://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%83%D0%BE%D1%80%D1%93%D0%B8%D1%98%D0%B0_%D0%9F%D1%83%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8

"Не помалку е значајна неговата културно-национална дејност како учебникар, лексикограф, граматичар, поет, фолклорист, етнограф и историчар. Негово првопечатено дело е Речник од четири јазика (или четиријазичник), објавено во Белград во 1873 година.
Тоа е всушност петјазичник, бидејќи во колоната на српскиот јазик дава лексички материјал од двата блиски, но сепак различни јазика: македонскиот и српскиот.
Втората објавена книга на Пулевски е Речник од три јазика (тријазичник), објавена исто така во Белград во 1875 г. Ова дело е особено значајно поради јасната концепција и отворено изнесената идеја за татковината Македонија, за македонскиот народ и македонскиот јазик како посебни во словенскиот свет."

Интересно е и заглавието на друга му книга "Речник од три жезика" като той е на литературен сръбски докато думите в речника са, според него, на "диалектен сръбски от област Македония", понеже той нарича езика си "с. македонски", тоест "сръбско-македонски"). Тази книга е издадена пак в Белград през 1875 г. В албанското под-заглавие той нарича свой език "шкипищ македонисе", тоест "албанско-македонски" = "македонски от османската област Албания" (тогава Албания не беше независима държава)!!!
Вероятно за него област Македония беше нещо като съставна част от област Албания (тоест: под-област).
("шкипищ" е погрешен облик на албанската дума "шкип" = "албански език" или "на албански" като наставката "-ищ" се използва при имената на езиците, обаче с изключение на самия албански език, за който се използва простата дума "шкип".)
Името на северномакедонския в турското под-заглавие е: "с. македонлуджес", тоест вероятно пак "сръбско-македонски" като буквата "с." вероятно означава "сърп" ("сръбски" на турски език)

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/b0/%D0%A2%D1%80%D0%B8%D1%98%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA%2C_%D0%83%D0%BE%D1%80%D1%93%D0%B8%D1%96%D0%B0_%D0%9F%D1%83%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8.pdf

В друга му книга вместо "сръбско-македонски" или "албанско-македонски" той използва смешното име "славянско-насельенински-македонски", например в заглавието на тази книга: "Славянско-насельенинско-македонска слогница речовска", тоест "Македонска граматика", публикувана в София през 1880 г.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9F%D1%83%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8#/media/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Slognica_re%C4%8Dovska,_%C7%B4or%C7%B5ija_Pulevski.jpg

Задава се въпроса: защо Пулевски се колебае и нарича собствения си език ту "сръбско-албански", ту "сръбско-македонски", ту "албанско-македонски", ту "славяно-населенинско-македонски"???
Той не беше само агент на сърбите, а имаше македонско етническо самоопределение, понеже в названието "албанско-македонски", тоест "македонски от област Албания" няма споменаване на сръбски език, а под името "славянско-населенинско-македонски" (където пак няма нищо сръбско) вероятно той искаше да се разбере "народен език на славянските македонци", понеже той знаеше че има и гръцки не-славянски македонци.
А защо той не използва простото название "македонски"? Понеже тогава или нямаше "(етнически) македонци", или имаше гърци които се смятаха за македонци. От терминологичните му колебания може да се направи заключението че докато народностните имена "албанци/арнаути, сърби, гърци, турци" бяха вече установени и ясни, името "македонци" като народностно название едва тогава започваше да се употреби.

Shqip

https://attach.matita.net/caterinamauri/sitovecchio/658931998_10-AlbanianEchoesOfPIESemantics(PaviaDay4).pdf

ultimately from Latin excipāre, but in its use it is, among other things, an adverb (e.g. Flas shqip!
‘Speak Albanian!’) but interestingly never *shqipisht, using the adverbial -isht (thus, unlike
other language-adverbs, e.g. anglisht, turqisht, frëngisht, and greqisht)

https://spw.uni-goettingen.de/projects/aig/doc/SQI-INT-001.pdf

Never *shqipisht, unlike other language-adverbs, e.g. anglisht, turqisht

В книгата "Речника от четири язика", както и в "Слогница речовска" (вероятно във всичките му книги) той използва българската буква "ъ", която понастоящем не се използва повече в северномакедонски, например в думите:

гръс (на страница 23) "шепа", вместо днешното изписване "грст" (буквата/звукът "т" не се произнася, точно както при българското народно произношение)
ръбетница, рътеница (на стр. 22)

Известно е че буква "ъ" е била изхвърлена от македонската кирилица при "окончателната" кодификация на "македонски език" през 1944 г. като тя не съществува в сръбската кирилица.
Използвам "окончателна" в смисъл най-важната, понеже Пулевски може да бъде смятан за първия кодификатор на "мк." "език", освен това, той е и по-логичен и последователен, като той изписва "гроп" с "-п" понеже така се произнася и в северномакедонски, и в български, докато сегашният македонски правопис (под сръбско влияние) изисква да се изпише "гроб", въпреки че мк. езиковеди претендират че мк. правопис е фонетичен.
Например на стр. 19 има и "гроп", и "гроб" (тоест "гроп" на "македонски" - диалектен сръбски, според Пулевски, "гроб" на сръбски)
На сръбски се изписва и се изговаря "гроб".
Македонистите уважават тяхната собствена лингвистична традиция само когато тя не съдържа елементи (като буква "ъ") които са общи за "мк." и български а отсъстват от сръбски език.

Сръбската википедиа за българските мияци (етнографска група на македонските българи, като Пулевски беше един от тях):

Мијаци

https://sr.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%98%D0%B0%D1%86%D0%B8

"Мијаци су македонско и српско племе[1][2] које настањује предео у западном делу данашње Северне Македоније."
[...]
Бугарски егзархисти, како би уништили српске трагове, избрисали су српске натписе 1916. године, и изнад главе кнеза Лазара написали "Борис болгарски" а изнад главе Стефана Дечанског "Шишман болгарски"."
1
Мијаци
05.07.2022 18:10:17
0
0
Добре че бг. историци започват да признаят истината: че малко македонисти е имало и преди 1944 г., даже през далечните 1870-те години имаше такива.
Например, Георги Пулевски
Този човек първоначално се е смятало за сърбин, а после за "етнически македонец".
През 1873 г. издава в гр. Белград "Речник оТ четири язика". Заглавието все пак не е на сръбски, а на диалектно-български, по-точно на днешния официален език на РСМ, тоест на (северно)македонски; с изключение на българското (и руско) изписване на предлог "от" (на "македонски" се употребява сръбското изписване"оД") и на думата "язика", която на днешен/правилен "македонски" "език" звучи "язици".
Доколкото ми е известно, на сръбски "речник од четири йЕзика" (с "Е") е възможно да се каже обаче звучи не-естествено, като сърбите казват "речник четириу йЕзика".
Много смешно е че вместо да нарича "македонски" "език" с днешното му име, той го нарича "српско-аллбански", тоест го смяташе за диалект на сръбски език (!!!), говорен в османската област Албания (!!!).

Речник от четири язика

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/ef/%D0%A0%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%BE%D0%B4_%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B8_%D1%98%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%86%D0%B8_-%D0%83%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9F%D1%83%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8.pdf

Георги Пулевски

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9F%D1%83%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8

Ѓорѓија Пулевски

https://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%83%D0%BE%D1%80%D1%93%D0%B8%D1%98%D0%B0_%D0%9F%D1%83%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8

"Не помалку е значајна неговата културно-национална дејност како учебникар, лексикограф, граматичар, поет, фолклорист, етнограф и историчар. Негово првопечатено дело е Речник од четири јазика (или четиријазичник), објавено во Белград во 1873 година.
Тоа е всушност петјазичник, бидејќи во колоната на српскиот јазик дава лексички материјал од двата блиски, но сепак различни јазика: македонскиот и српскиот.
Втората објавена книга на Пулевски е Речник од три јазика (тријазичник), објавена исто така во Белград во 1875 г. Ова дело е особено значајно поради јасната концепција и отворено изнесената идеја за татковината Македонија, за македонскиот народ и македонскиот јазик како посебни во словенскиот свет."

Интересно е и заглавието на друга му книга "Речник од три жезика" като той е на литературен сръбски докато думите в речника са, според него, на "диалектен сръбски от област Македония", понеже той нарича езика си "с. македонски", тоест "сръбско-македонски"). Тази книга е издадена пак в Белград през 1875 г. В албанското под-заглавие той нарича свой език "шкипищ македонисе", тоест "албанско-македонски" = "македонски от османската област Албания" (тогава Албания не беше независима държава)!!!
Вероятно за него област Македония беше нещо като съставна част от област Албания (тоест: под-област).
("шкипищ" е погрешен облик на албанската дума "шкип" = "албански език" или "на албански" като наставката "-ищ" се използва при имената на езиците, обаче с изключение на самия албански език, за който се използва простата дума "шкип".)
Името на северномакедонския в турското под-заглавие е: "с. македонлуджес", тоест вероятно пак "сръбско-македонски" като буквата "с." вероятно означава "сърп" ("сръбски" на турски език)

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/b0/%D0%A2%D1%80%D0%B8%D1%98%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA%2C_%D0%83%D0%BE%D1%80%D1%93%D0%B8%D1%96%D0%B0_%D0%9F%D1%83%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8.pdf

В друга му книга вместо "сръбско-македонски" или "албанско-македонски" той използва смешното име "славянско-насельенински-македонски", например в заглавието на тази книга: "Славянско-насельенинско-македонска слогница речовска", тоест "Македонска граматика", публикувана в София през 1880 г.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%9F%D1%83%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8#/media/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Slognica_re%C4%8Dovska,_%C7%B4or%C7%B5ija_Pulevski.jpg

Задава се въпроса: защо Пулевски се колебае и нарича собствения си език ту "сръбско-албански", ту "сръбско-македонски", ту "албанско-македонски", ту "славяно-населенинско-македонски"???
Той не беше само агент на сърбите, а имаше македонско етническо самоопределение, понеже в названието "албанско-македонски", тоест "македонски от област Албания" няма споменаване на сръбски език, а под името "славянско-населенинско-македонски" (където пак няма нищо сръбско) вероятно той искаше да се разбере "народен език на славянските македонци", понеже той знаеше че има и гръцки не-славянски македонци.
А защо той не използва простото название "македонски"? Понеже тогава или нямаше "(етнически) македонци", или имаше гърци които се смятаха за македонци. От терминологичните му колебания може да се направи заключението че докато народностните имена "албанци/арнаути, сърби, гърци, турци" бяха вече установени и ясни, името "македонци" като народностно название едва тогава започваше да се употреби.

Шqип

https://attach.matita.net/caterinamauri/sitovecchio/658931998_10-AlbanianEchoesOfPIESemantics(PaviaDay4).pdf

ултимателй фром Латин еьципāре, бут ин итс усе ит ис, амонг отхер тхингс, ан адверб (е.г. Флас шqип!
‘Спеак Албаниан!’) бут интерестинглй невер *шqипищ, усинг тхе адвербиал -ищ (тхус, унлике
отхер лангуаге-адвербс, е.г. англищ, турqищ, фрëнгищ, анд греqищ)

https://spw.uni-goettingen.de/projects/aig/doc/SQI-INT-001.pdf

Невер *шqипищ, унлике отхер лангуаге-адвербс, е.г. англищ, турqищ

В книгата "Речника от четири язика", както и в "Слогница речовска" (вероятно във всичките му книги) той използва българската буква "ъ", която понастоящем не се използва повече в северномакедонски, например в думите:

гръс (на страница 23) "шепа", вместо днешното изписване "грст" (буквата/звукът "т" не се произнася, точно както при българското народно произношение)
ръбетница, рътеница (на стр. 22)

Известно е че буква "ъ" е била изхвърлена от македонската кирилица при "окончателната" кодификация на "македонски език" през 1944 г. като тя не съществува в сръбската кирилица.
Използвам "окончателна" в смисъл най-важната, понеже Пулевски може да бъде смятан за първия кодификатор на "мк." "език", освен това, той е и по-логичен и последователен, като той изписва "гроп" с "-п" понеже така се произнася и в северномакедонски, и в български, докато сегашният македонски правопис (под сръбско влияние) изисква да се изпише "гроб", въпреки че мк. езиковеди претендират че мк. правопис е фонетичен.
Например на стр. 19 има и "гроп", и "гроб" (тоест "гроп" на "македонски" - диалектен сръбски, според Пулевски, "гроб" на сръбски)
На сръбски се изписва и се изговаря "гроб".
Македонистите уважават тяхната собствена лингвистична традиция само когато тя не съдържа елементи (като буква "ъ") които са общи за "мк." и български а отсъстват от сръбски език.

Сръбската википедиа за българските мияци (етнографска група на македонските българи, като Пулевски беше един от тях):

Мијаци

https://sr.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%98%D0%B0%D1%86%D0%B8

"Мијаци су македонско и српско племе[1][2] које настањује предео у западном делу данашње Северне Македоније."
[...]
Бугарски егзархисти, како би уништили српске трагове, избрисали су српске натписе 1916. године, и изнад главе кнеза Лазара написали "Борис болгарски" а изнад главе Стефана Дечанског "Шишман болгарски"."
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки