По време на Междусъюзническата война, на 28 юни 1913 г. в центъра на Босилеград става сражение между сръбския 10-ти пехотен полк от Шумадийската дивизия и българския Шести конен полк от Четвърта пехотна дивизия, предвождан от полковник Иларион Танев. След кръвопролитен уличен бой, падат убити и ранени десетки български и сръбски войници и офицери.
Петима български офицери – командирът на полка полковник Иларион Танев, поручик Станислав Стефанов, поручик Асен Минков, подпоручик Стефан Контев и щаб-тръбачът вахмистър Христо Владов, са пленени и по заповед на капитан Арсениевич на 28 юни, противно на всички известни дотогава международни военни конвенции за отношение към военнопленници, са разстреляни и заровени в една градина близо до воденицата на Димитър Дойчинов Треперски.
На 2 юли 1913 г. специална военна комисия есхумира труповете и разследва случая. Същия ден тленните останки на убитите офицери са пренесени и погребани в Босилеградското гробище. Двама от тях по-късно са прибрани от семействата им. Три надгробни паметника са просъществували до 1980 г., когато са били почупени и захвърлени.
Събитието подробно е описано в Доклада на Карнегиевата комисия.
По повод отбелязването на 100-годишнината от Балканската война, изхождайки от опита и практиката на европейските държави, КИЦ „Босилеград” и ДСБ задвижиха инициатива гробовете на петимата офицери да бъдат възстановени и почетени.
Инициативата срещна жестока съпротива, а срещу ДСБ беше образувано досъдебно производство. В крайна сметка, с много рискове и главно с лични средства и труд на Димитър Димитров – Треперски, бяха поставени пет паметни плочи, където българските организации в Босилеград всяка година на 28-ми юни почит паметта на убитите български офицери.
