Той е ученият, който полага основите на славянското езикознание в България
Автор: Атанас Коев
На 1 юни се навършват 85 години от смъртта на проф. Любомир Милетич – един от най-изявените български учени и интелектуалци от края на XIX и първата половина на ХХ век.
Той започва жизнения си път в македонския град Щип на 1 януари 1863 г. Семейството му впоследствие се премества в София, където завършва основно и класно училище. След това продължава образованието си Нови Сад и в Загреб. Със степендия, отпусната му от Министерството на народното просвещение на Княжество България, заминава да следва славянска филология, първоначално в Загребския университет, а след това в Пражкия университет.
През 1885 г. Любомир Милетич се завръща в България и става учител в Софийската класическа гимназия. Той е един от основателите, а впоследствие е дългогодишен преподавател във Висшето училище в София (дн. Софийски университет „Св. Климент Охридски“).
През 1892 г. е избран за професор по славянска филология, като до 1934 г. е начело на Катедрата по славянска филология. На два пъти е избиран за ректор на Висшето училище.
През 1898 г. проф. Милетич е приет за член на Българското книжовно дружество-(БКД, дн. БАН). От 1911 до 1925 г. той е подпредседател на БАН, а от 1926 до 1937 година е председател на Академията.
Видният български учен има големи заслуги за създаването и развитието на Македонския научен институт, на който е председател от 1928 до 1937 г.
Той полага основите на славянското езикознание в България. В своите трудове отразява борбите на поробените ни сънародници в Македония и Одринско за национално освобождение и записва спомените на редица водачи от тези наши земи, сред които Даме Груев, Слави Арсов, Павел Шатев и др.
По-важни заглавия от неговото богато научно наследство са: „Членът в българския език“ (1887 г.), „Нови влахо-български грамоти от Брашов“ (1896 г.), „Дако-румъните и тяхната славянска писменост“ (1896 г.), „Старото българско население в Североизточна България“ (1902 г.), „Коприщенски дамаскин. Новобългарски паметник от XVII век“ (1908 г.), „Разорението на тракийските българи през 1913 година“ (1916 г.), „Старобългарска граматика, с кратък сравнителен оглед към новобългарския език“ (1922 г.), „Седмоградските българи и техния език“ (1926 г.), „Единството на българския език в неговите наречия“ (1929 г.) и др.
Един от капиталните трудове на проф. Милетич е книгата му „Македония и македонските българи. Културно-исторически поглед“, който е ценен научен принос към въпроса за принадлежността на тези земи към България.
Любомир Милетич умира в София на 1 юни 1937 г., на 74-годишна възраст.
