Онлайн каталог на български и английски език, посветен на мартениците и първомартенската обредност, вече може да се разгледа свободно на сайта на русенския музей. Той стана възможен по проект „Мартеници и съвременни първомартенски практики – дигитализация и споделяне“, подкрепен по Програма „Културно наследство“ на Национален фонд „Култура“, Модул „Съхранение и популяризиране“, 2021. Ръководител на проекта е етнографът Искра Тодорова.
Каталогът съдържа 102 мартеници и 30 първомартенски картички, получени като дарения в рамките на проекта, както и експонати от фонда на музея. Те визуализират богатството от модели, тяхната поява и развитие през годините до днес.
Могат да бъдат видени познатите и популярни червени и бели пискюли и техни модификации (аранжирани с различни по цвят конци, мъниста или парички), познатите Пижо и Пенда, мартеници във формата на топки, на различни горски растения (жълъди, гъбки, ягоди), такива, които имат прикачени медальони с популярни сред децата герои от анимационни филми в миналото и днес, мартеници с етнографски мотиви – пафти, бъклици, делви и чинии, мартеници с щъркели, лястовици, кокичета, светещи мартеници, мартеници, които са плетени, шити, такива, които се поставят на врата като бижу и други под формата на гривни.
Преобладаващата част от експонатите са създадени от вълнена прежда, но има и такива с копринени конци, мартеници от филц и от плат.
Разнообразие се наблюдава и сред първомартенските картички – част от тях са с пролетни мотиви – зелени клони, прелетни птици, цветя, друга част с етнографски – образи на момчета и момичета, облечени в носии, които изпълняват традиционни практики – игри, наливане на вода от чешма.
Част от първомартенските честитки са отпечатани, но има и такива, които са ръчна изработка. Те обхващат периода от 30-те години на ХХ в. до края на 80-те, когато практиката с изпращане на картички постепенно отмира.
Всяка една от мартениците в каталога е описана по образец, който съдържа снимка, инвентарен номер, подробно описание и характеристики като размери, материал, дата на производство, дарител, начин на придобиване и друга любопитна информация за предмета, когато тя е известна.
Освен мартеници дигиталният каталог съдържа и видеопродукти с демонстрации на различни техники за изработване на мартеници от действащи етнографи и майстори занаятчии. Филмите са споделени и на YouTube канала на Русенския музей.
Новосъздаденият продукт включва и аудиозаписи с разкази за употребата на мартениците и тяхното място в празничната обредност на българите през различни времеви периоди. Те са правени при теренните проучвания на екипа, работил по проекта и имат за цел да предоставят разказа от неговия първоизточник.
Дигиталният каталог маркира в отделни рубрики също и традиционни сюжети и модерни текстове, свързани с Баба Марта и мартенската обредност.
Онлайн продуктът представя и научната постановка по темата за мартенската обредност, разработена от етнографа Искра Тодорова – „Мартеницата като културно наследство – научни интерпретации и музейни репрезентации“.
През 2017 г. елементът „Мартеница”, обвързан с първомартенски културни практики, е вписан като мултинационална номинация на България, Румъния, Молдова и Република Северна Македония в Представителен списък на Юнеско за елементи на нематериалното културно наследство на човечеството.
